Алчността надмина всичко познато на морето! Парче риба стигна 150 лева, но няма кой да си купи

Ралица Райкова, "Марица"Празни заведения, пустош по централните градски улици след 22 часа, затворени врати на магазини и хотели без клиенти.

Това не е действителността в Пазарджик или Пловдив през отпускарския период, а реалността по българското крайбрежие въпреки призивите на премиера Борисов да плажуваме по нашите курорти.

Истината е, че в разгара на лятото най-любимите морски дестинации Слънчев бряг, Несебър, Созопол и Китен са нетипично тихи и спокойни. Не се срещат препълнени дискотеки, нито пръскащи се по шевовете крайбрежни барове, плажовете не са пренаселени до максимум, а сергиите за сувенири още чакат приличните си обороти.

Хотелите са отворили врати за богатите чужди туристи, които да резервират безбожно скъпите апартаменти. Рибните деликатеси остават непокътнати, защото за едно парче искат 150 лева. Масите в дискотеките обикновено са празни, понеже бутилките тръгват от 150-200 лева. И най-накрая по Черноморието се чува само българска, а не руска реч.

Стела Янева прекарва седмица по българското Черноморие, като всеки ден сменя дестинацията си, за да обиколи повече места. За първи път прави такова околоморско пътуване, но събира впечатления от много туристически градове.

Още първия ден  прави впечатление, че плажовете са доста рехаво населени, има достатъчно място да постави кърпата си и дори да поиграе плажен волейбол, което друга година не можела и да мечтае.

Капанчетата около морската ивица са гостоприемно отворени, но малцина стигат до бара и купуват питиета. Дори за бутилка минерална вода отскачат до малки бакалнички, за да спестят някой и друг лев и да се преборят с огромните надценки на плажните заведения.

На втория ден стига до така модерния Какао бийч, любим на родните звезди. Само с един поглед към шезлонгите разбира къде са всички плажуващи. Както обикновено мястото е пълно с летуващи, които ясно демонстрират висок стандарт на живот.

Свети Влас пък се пръска по шевовете заради провеждащ се ММА турнир. В леговището на биткаджиите се събират само отбрани родни красавици, а паркингите се пръскат по шевовете от скъпи и лъскави коли. За хитовия Бедрум искат 15 лева само за да допуснат човек зад стените на елитното заведение.

Странното е, че подобни хубави возила не видях в Несебър например, а в малка Равда. Това селце явно вече привлича и по-заможни туристи. Скоро разбрах, че всички се бяха насъбрали заради малък суши ресторант.

Нетрадиционната кухня привличаше почиващите и може би това беше единственото заведение, което пълнеше масите си. Всички останали барове и места за хранене пустееха, а пред въпросното ресторантче паркираха коли, на които не бях виждала дори емблемите на марките. Нагледах се на лимузини и на кабриолети, разказва Стела.

Това, което изумява най-много момичето, е фактът, че в Несебър няма почти никакви туристи. Един от най-красивите морски курорти в разгара на сезона бил напълнил само една трета от капацитета си.

Затова пък вдигали цените си неколкократно. Заведенията около плажа поставили безбожни суми за предлаганата храна. Една обикновена салата започвала от 25 лева, а риба на скара струвала 150 лева. Заради менюто нито един посетител не се хранел там.

Имало случаи, в които групи летуващи били подмамени от красивата гледка, но само след един поглед в менюто хората най-демонстративно напускали ресторанта. Като цяло цените в стария град на Несебър били непосилни за средностатистическите плажуващи българи.

Магазинчетата изглеждали приветливи и цветни, но посетителите на курорта само разглеждали и подминавали. За дългата си разходка по търговските улици Стела нито веднъж не видяла някой да вади портмонето си и да купува сувенир.

В Созопол момичето се запознава с певец от Гоце Делчев, който по традиция всяко лято забавлява гостите на известно заведение на центъра. Заговарят се, че това е най-слабият му сезон и вече в средата на лятото той не е изкарал почти нищо. Оплаква се, че ресторантът се посещава само от българи, които не оставят бакшиши.

Чужденците просто липсват, следователно няма шанс да изкара добри пари. Българите са много бедни, правят си сметка, свикнали са да слушаш музика, без да си плащат, жалва се той пред Стела.

По това време на годината дори собствениците били свикнали заведението им да е пълно и да се леят бутилки алкохол и веселие до сутринта. Сега големите компании купонджии били рядкост, а клиентелата се ограничавала само от нашенци.

Хотелиерите в Созопол също споделяли с пазарджиклийката колко слаб сезон имат и как половината им стаи стояли непокътнати. Жалвали се, че няма чужденци, които да си позволят по-скъпите им апартаменти.

Положителното в цялата картинка е, че за първа година летуващите спокойно могат да избират мястото, на което да изпият по един коктейл привечер. Свободни места има почти навсякъде и няма нужда нито от резервации, нито от чакане на километрични опашки пред вратите на по-елитните и модерни дискотеки.

Малкото клиенти обаче не карат собствениците на баровете да намалят малко цените или изискванията си, защото масите и сепаретата били запазени само за компании, способни да поръчват с бутилки. За тези, излезли за по питие, имало щъркели на бара. Така високите столчета обикновено свършвали, докато големите удобни дивани стояли почти празни. И така до сутринта.

Малкото летуващи по нашето Черноморие се отразяват пагубно върху собствениците на хотели и къщи за гости, като стигат до крайна изнервеност и неадекватно грубо отношение. Решила всеки ден да почива в различен град, Стела търси легло само за една нощувка.

За да  излезе на по-прилична цена, първо обикаля частните квартири. Случайно попада на жена, която дава стаи под наем. Когато  казва, че търси легло за една нощ, собственичката се изсмива под нос и прави груб жест с ръка, гласящ "О, я се разкарай тогава!".

Това невъзпитано отношение афектирало Стела и при реакция от нейна страна жената от Созопол се развикала и подигравателно  лепнала глупавото си определение, че "Нямаш пари за моите стаи! Те са за шест човека и за една вечер не ги давам!".

---

Деца на килограм

Аквапаркът в Несебър е една от най-примамливите водни атракции в морския град. Въпреки наличието на море много плажуващи избират да посетят затворения комплекс, който предлага големи басейни, водни пързалки и интересни забавления. Оказва се обаче, че там плащаш според това колко си пораснал.

На входа служителите молят клиентите си да пристъпят към голям метър, поставен на една от колоните, и там определят колко точно си висок. За децата под 90 сантиметра входът е безплатен. За тези от 91 до метър и 30 влизането в аквапарка струва 19 лева, а за височките посетители цената е 38 лева.

Ако летуващите отидат след 15 часа, тарифите малко падат. Тогава за най-големите билетът е 29 лева, а за децата до 130 сантиметра искат 14 лева. Предвид че атракционите работят до 18.30 ч., намалените тарифи важат само за три часа и половина. За хората над 60-годишна възраст билетите струват по 19 лева.