Александър Кашъмов: Политиците искат гражданите да им се отчитат, а трябва да е обратното
Снимка kashumov.com
Александър Кашъмов е ръководител на правната програма на Програма "Достъп до обществена информация". "Дневник" разговаря с него във връзка с внесените промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предвиждат засилване на контрола на държавата над дейността на неправителствения сектор. Според предложенията неправителствените организации (НПО), които получават финансиране от чужбина, ще трябва да декларират това пред Министерството на финансите, предлага се членовете на управителните съвети да подават декларации пред антикорупционната комисия, а Агенцията за държавна финансова инспекция, която е на подчинение на Министерството на финансите, да може да извършва проверки в организациите и да иска тяхното замразяване или заличаване, както и да налага глоби.
Международните стандарти са ясни - държавата трябва да гарантира свободата на сдружаване. За какво е сигнал внасянето на такъм законопроект?
- На езика на демокрацията това се нарича опит да задушаваш критиката, като въвеждаш цензура. Друг подобен законодателен опит, който беше реализиран, но от други народни представители, беше разширеният достъп на МВР до данни за трафика на електронни съобщения, под претекст че така ще се контролира карантината и лечението на болните от COVID-19. По този въпрос има конституционно дело. Това е пореден опит в същата сфера, който отново говори за стремеж към ограничаване на основни права на гражданите. Това налага да се припомнят някои принципни положения.
България е правова държава или поне така пише в конституцията. Това означава, че тук действа принципът за върховенство на закона, че е демократична държава и държава - член на Европейския съюз (ЕС). Предложението влиза в разрез с това. Суверенът в България според конституцията е народът - т.е. гражданите. Това означава, че гражданите и техните организации имат право свободно да изразяват мнение, да извършват дейност и да критикуват дейността на държавните институции, които самите те излъчват. Обратно, държавните институции само по изключение могат да контролират гражданите и техните организации. В смисъл - в една конституционна система трябва да е ясно кой на кого служи.
Голяма част от предложенията и мотивите са посветени на Съвета за развитие на гражданското общество. Какво ви прави впечатление?
- В мотивите са изложени няколко различни съображения. На първо място според вносителите, които имат право на законодателна инициатива, не може да го отричаме, съществуват неясноти около Съвета за развитие на гражданското общество. Когато някой има въпрос, може би трябва да му потърси отговор, а не да извършва законодателна инициатива, която е отговор на съвсем други потребности. Например въпросът, че не било ясно дали организациите, които участват в съвета, ще могат да получават финансиране и от министерствата. Това чудене има ясен законодателен отговор. Финансирането през министерствата не преминава през съвета и през Министерския съвет, следователно една правна консултация е напълно достатъчна като отговор на този въпрос и не е нужно да се законодателства.
На следващо място, ако съществуват въпроси около ролята на този съвет, който разпределя някаква символична засега сума, за миналата година около 1 млн. лева, тези въпроси трябва да намерят израз в един евентуален дебат в парламента. В мотивите е записано, че не би следвало организации, които са членове на този съвет, сами да получават финансиране. Този въпрос беше повдигнат именно от нас - неправителствените организации, които участвахме в работната група, която работеше по вътрешните правила за работа на този съвет. И той намери ясно решение, така че би трябвало да се потърси отговор да се види дали не се чука на отворена врата. Ясно е, че тези организации не могат да получават финансиране, след като сами дават съвет някой да бъде финансиран и кои проекти са адекватни.
Причината държавата да финансира неправителствените организации по този начин се корени в това, че държавата, както българските граждани много добре знаят, в редица случаи не е в състояние да извършва дейностите, които конституцията и законите й повеляват, защото нейният ресурс е ограничен. Ние сме една бедна държава в Европейския съюз, а дори и по-богатите държави обичайно преразпределят част от тези дейности към граждански организации. Това е причината. Създаването на един образ, че съветът това едва ли не е някаква група организации, чакащи средства, е напълно неадекватна.
В мотивите на законопроекта вносителите отбелязват още, че включването на юридическите лица с нестопанска цел в Закона за Търговския регистър от януари 2018 година било заради идеята да се засили контролът върху организациите, независимо от факта дали формират печалба. Вносителите посочват, че е въпрос на национална сигурност какво е финансирането на гражданските сдружения.
- Това е манипулация. Защото от една страна са правните субекти, които извършват бизнес и в това няма нищо лошо. Но дейността на бизнеса е с цел печалба. Тази печалба се разпределя и държавата дава пари на бизнеса посредством системата на обществените поръчки. Откъдето се крие и корупцията. Но това е проблем, който не се третира от законопроекта. Обратно - неправителствените организации по закон не разпределят печалба, следователно те не подлежат и не могат да подлежат на същия вид контрол от страна на държавата, защото противното означава да бъдат напълно замазани различията в общество.
Едни работят благотворително, като взимат някаква разумна сума, други вземат за себе си някаква печалба, и то използвайки чудесно системата на обществените поръчки, където не искам да отварям темата за наличие на братовчеди и свързани фирми.
Тези няма да подлежат на регулация, a тези, които работят благотворително, ще бъдат поставяни на по-сериозен контрол. Трябва да е ясно кой кого контролира в едно демократично общество. Гражданинът и неговите организации ли контролират политиците и длъжностните лица, или чиновниците контролират гражданите. В зависимост от отговора на този въпрос ние говорим за демократично общество и правова държава или за деспотия и тирания от друга страна. Не мога да разбера каква може да бъде причината организации, които работят без печалба, да бъдат поставяни в по-тежко положение в сравнение с организации, които формират печалба.
Вносителите твърдят, че в българското законодателство за разлика от други европейски страни липсвала правна уредба, с която да се постигне прозрачност на финансирането на юридическите лица с нестопанска цел от чужбина.
- Има една-единствена държава в границата между Португалия до Средна Азия, в която е известно, че има такова законодателство. Това е Руската федерация. А тя не е известна с демократично законодателство, нито е член на Европейския съюз. Не искам да навлизам в тематиката доколко управленските практики в нея са съвместими с Европейската конвенция за правата на човека, защото многобройните осъдителни решения в Страсбург дават отговор на този въпрос.
Според вносителите средствата към организациите, които идват от бюджета на Европейския съюз, трябвало да бъдат контролирани от Агенцията за държавна финансова инспекция.
- Едно такова финансиране не се различава по смисъл от чуждестранна инвестиция в който и да е от десетките открити в България различни заводи, фабрики с множество чуждестранни инвеститори. Чуждестранните инвестиции не са проблем, напротив, те са абсолютно необходими, в крайна сметка те формират в голяма степен и брутния вътрешен продукт, т.е. богатството на българина. Чудя се тези вносители, които претендират, че много мислят за благото на българина, дали наистина са загрижени за това той да бъде богат. Този проект е неадекватен, дискриминационен и несъразмерен. Има смисъл да бъде регулиран от АДФИ всеки паричен поток, който идва от публичните бюджети и от програмите на Европейския съюз. Това е много работа, едва ли някой е питал АДФИ дали е способна да извърши тази огромна работа. Когато някой прави закон, който би следвало да е съобразен с конституцията, все пак като програма минимум трябва да е помислено и за ресурса на държава да изпълнява този закон и да го приложи.
Законопроектът предвижда председателите и членовете на управителните съвети на неправителствените организации също да бъдат включени в обсега на закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
- Тук е добре да се отвори скоба и да се каже, че това не е първия подобен законодателен опит. През 2013 година малко преди оставката на тогавашното правителство, групата на РЗС внесе предложение членовете на управителните съвети на юридическите лица с нестопанска цел да подават декларации за имущество и доходи, подобно на министрите. През 2014 година подобен законопроект внесе и "Атака". И в двата случая имаше много остри критики и тези законопроекти не бяха придвижени.
В настоящия законопроект се говори за подобно нещо. Членовете на органите за управление на тези лица да бъдат включени в обсега на закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
Ние сме страна по Конвенцията на ООН против корупцията и по две конвенции на Съвета на Европа - наказателната и гражданската конвенция против корупцията. Нито една от тези конвенции не предвижда и дори не препоръчва подлагането на неправителствения сектор под каквато и да е дейност, свързана с противодействието на корупцията. Наистина тенденциите в антикорупционното законодателство предлагат държавите да развият законодателството си в посока борба с корупцията в частния сектор - обществени поръчки и други подобни свързани дейности. В България такъв сегмент не съществува.
Предлага се един сектор, който не е част нито от държавното управление, нито от бизнеса, да бъде подложен на борба с корупцията. Това е дълбоко неадекватно и означава, че тези, които упражняват власт и които имат задължението да бъдат прозрачни, отчетни и почтени пред обществото, искат да прехвърлят това задължение върху самото общество и върху самите граждани. Те искат гражданите да подават декларации, за да не се фокусира общественото внимание върху техните декларации и техните проблеми. Всичко това косвено служи като едно сериозно размахване на пръст и като една възможност за цензура. Организациите на гражданите всъщност са рупорите, чрез които активните граждани критикуват управлението. Да потискаш тези, които критикуват управлението, се нарича цензура, тя е забранена от член 40 от българската конституция, забранена е от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека и от всички принципи и норми на демократичното общество.
И бившият главен прокурор и настоящ шеф на антикорупционната комисия Сотир Цацаров видя корупционен риск в Съвета за развитие на гражданското общество?
- Не бих коментирал директно това, защото все още не ми е много ясно за какво става въпрос. В България беше създаден в условията на огромно съмнение и критика тъкмо от страните на гражданското общество, включително и от ПДИ, за мен все още странен закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество. С него беше създадена и комисията мастодонт против корупцията и до този момент не сме свидетели и не съм чул някой от безпристрастните наблюдатели да е изразил усещане, че е станал свидетел на реално и ефективна работа от тази комисия.
Ние засега виждаме действия, които създават много въпроси, действия, които бяха свързани с неефективност, с тераси, с разходване на публични средства, без ясни цели. Или действия, насочени към това да бъде задушен гласът на другото мнение в политиката. Това е допълнителен въпрос дали не е целен ефектът деятели на гражданското общество, които са авторитет и са припознати от своите общности, да бъдат поставяни под някаква форма на контрол.
Как си обяснявате все пак тази война с гражданското общество. Според БХК например нещата ще се влошават през следващата година?
- Опитите на тираните да задушат гласа на инакомислещите не престават и няма да престанат в скоро време. Въпрос на ниво на образованост в едно общество и на чувствителност към проблемите на гражданите е да се разпознава кое е тиранично и кое е опасно за демокрацията. Кое задушава гласа на критиката, гласа на другомислието и на диалога.
Аз съм оптимист в това отношение, смятам, че българското общество за тези 30 години се разви в необходимата степен, за да разпознава вълка, макар в овча кожа. Струва ми се, че един такъв опит не би трябвало да успее, още повече че той противоречи да първо място, защото тези се зоват патриоти, на българската конституция. А след това противоречи на онези европейски стандарти, на които тя съответства, макар и приета преди толкова време.
Тези стандарти не са кухи фрази, те пазят едно общество от това властта в него да се узурпира от малцинство. Или казано на старогръцки - олигархия. Олигархията най-добре вирее на сянка, на влажно, на тъмно и се стреми към това да създаде закони и регламенти, които подхранват тъмнината. Т.е. условия, при които няма въпроси как са изхарчени определени средства, и условия, в които гласът на критиката, гласът на другите предложения са заглушени. Зад един такъв проект съзирам опит, вместо гражданинът да иска отчетност на политиците, които го управляват, политиците да искат отчет от гражданина. А знаем добре кой най-много искаше този отчет - това беше комунистическата партия преди 89-а, която беше партията-държава и управляваше със средствата на своята дясна ръка Държавна сигурност. Като част от житейската равносметка за тези три десетилетия, откакто живеем в демокрация, смятам, че това, което направиха сдруженията на гражданите за подобряване живота на хората в страната, е несравнимо с каквото и да е било от направеното от политиците и институциите, Много организации издигнаха и направиха разпознаваем образа на България в света. В това число и Програма "Достъп до информация". Искам да попитам реторично политиците и държавниците в България какво сравнимо направиха, че да обявяват тази война на българското гражданско общество.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
