Ало, Варна, защо мразиш Спартак?
Краси Георгиев, "7 дни спорт"
Преди почти 30 г. - на 19 октомври 1983 г., тогавашният ЖСК Спартак Варна се изправи срещу Манчестър Юнайтед в тогавашната европейска Купа на носителите на национални купи. Варна бе горда със своя отбор, имаше футболно оживление, агитка на Червените дяволи, стадионът „Юри Гагарин” бе пълен до козирката, Спартак се представи достойно с 1:2. Днес 95-годишният клуб е като сирак и живее само благодарение на ината на играчи и треньори. Покрай междуособните войни, които се водят около Спартак, мнозина биха подхвърлили: като нямат пари, да се откажат. Но нима Варна с лека ръка ще остави да бъде изтрит от картата на футбола ни клуб с име, авторитет и традиции, познат в Европа, обичан от хиляди варненски фенове? Които днес са дълбоко разочаровани от безразличието на общинската управа, на държавата, на заможните хора и фирмите в града. И объркани от вътрешното дърлене между „правилни” и „неправилни” спартаклии. Докато Разлог, Гълъбово, Любимец и Бистрица намират как да издържат професионални футболни клубове, вторият най-голям град на България – Варна, нехае за своя Спартак, който след 5 г. би чествал вековен юбилей. Днешното цинично безразличие е равносилно на съзнателно унищожаване на отбора.
В клуба няма и една стотинка за заплати, за доктор, масажист, кондиционен треньор, треньор на вратарите, екипировка, възстановяване, храна. Играчите са готови да се откажат от футбола завинаги, изгонени от квартирите си като кучета поради невъзможност да плащат наемите.
Футболистите са открили една баничарница за дневната си хранителна „диетична” дажба – по 2 банички. За толкова им стигат парите. Ето как изглежда варненският Спартак, видян отвън, а не през очите на „правилните” или „неправилните” спартаклии. Само че напук на всичко и на всички, футболисти и треньори стискат зъби, борят се, играят футбол, че и побеждават. И ако имаха най-елементарни условия, със сигурност щяха да претендират за групата на майсторите. Момчетата от Спартак са олицетворение на младото поколение на България, младежи, които постепенно губят мотивация, вяра и надежда за нещо хубаво. И които равнодушието във Варна заплашва с обезверяване, депресия, деградация, пропиване или емиграция. Треньорът Георги Иванов-Геша, уважаван и обичан от състезателите, отхвърли няколко изгодни лични предложения, защото не пожела да изостави своите играчи сами. Като заедно с тях е готов да се бори до последно с надеждата най-сетне да се появи светлинка в тунела. Но засега няма такава.
А град Варна има нужда от своя Спартак, защото той е радост, емоция и смисъл за хилядите си верни привърженици. Футболна Варна пък има нужда от своето елитно градско дерби, с каквото се гордеят другите големи градове, като Бургас и Пловдив. Остава кметът на Варна да удържи на обещанието си, градската управа да вземе присърце съдбата на футболистите и треньорите на Спартак, а т. нар. правилни и неправилни спартаклии да застанат зад своя отбор и своя клуб. Ако го обичат истински.
