Ало, на колко години е болният?

Звъня от община Дългопол на телефон 112 заради близък болен в критично състояние и моля за спешен екип. От другата страна дама вдига слушалката и започва да разпитва на колко години е болният. Каква е диагнозата. След секунди разбирам, че медицинските й познания са поне два пъти по-малко от моите. Минутите текат и влизаме в словесна разпра. Пиша тия редове заради съобщението, че ще бъде закрит телефон 150. По селата знаят, че след обаждане на него линейката ще дойде. Спешните екипи в общините познават по-голямата част от хронично болните, които имат най-често нужда от тях. Те са спасили хиляди животи. В община Дългопол има 15 села. Доскоро спешно болните се транспортираха в център в Провадия. Сега заради така наречените реорганизации те се карат във Варна. От Медовец до Варна са почти сто километра, а до Провадия четиридесет. Ако линейката откарва спешно болен до Варна, общината остава поне четири часа без спешна медицинска помощ. Телефон 112 е нужен, но защо трябва да се закрива 150?