Анализ на „Петел”: България - на пътя на газа или в канавката?

Веселин Златков

 

Новината, че Путин спира изграждането на „Южен поток“, обиколи медиите във всички заинтересовани от газопровода страни със скоростта на горски пожар. И макар всеки, който има дори и бегла представа от този проект, да е наясно, че от едно политическо изказване, било то и на руския президент, до реалното прекратяване има огромна разлика, тази вест прикова силно общественото внимание, особено в България. Няма и как да е иначе, защото Путин беше твърде конкретен, че „Южен поток“ е спрян заради липсата на разрешение точно от наша страна.

Едно е сигурно, декларираният отказ на Русия от газопровода хвана всички експерти и политици у нас, които иначе с огромно удоволствие се упражняваха в риторика по темата напълно неподготвени. Тези, които последователно и неуморно посочваха предимствата му, сега не могат да направят друго, освен със съжаление да признаят, че не са успели да убедят опонентите си, че „Южен поток“ трябва да го има. Това обаче едва ли им носи някакво удовлетворение.

Факт е също, че дори и най-запалените противници на проекта в момента не се радват, защото осъзнават това, което и бездруго е очевидно – България няма как да спечели от спирането на „Южен поток“, може само да изгуби, ако „тръбата“ просто я няма.

Според Путин губим 400 млн. евро на година. Според други изчисления общата полза за България от газопровода би била приблизително 16.7 млрд. евро за срок от 25 години, като, разбира се, тук се отчита не само прекият резултат от преминаването на газа през нашата територия. За която и да е сума да се хванем, на фона на икономическата криза, от която страната ни така и не може да изплува, загубата е огромна. Тя обаче се изразява и в нещо много по-сериозно, за което е време да си дадем ясна сметка.

Загубата ни е да бъдем заобиколени

Не само в съвремието, но и във всички периоди от историята си България е била кръстопът между Изтока и Запада. Тази й позиция често е била нейното проклятие, но също така и най-голямото й предимство. Говорим, разбира се, не само за география, а за отношенията с близки и по-далечни съседи, за традиции, ако щете - за цивилизации и постоянния избор към коя от тях принадлежим или искаме да принадлежим.

Ситуацията с „Южен поток“ такава, каквато е сега, може би за пръв път показва, че България може просто да бъде заобиколена, изтласкана в ъгъла и пренебрегната. Колкото и да е тъжно, точно това е най-стъписващото сега – страната ни губи ползата си от това, което е, както по отношение на Русия, така и на Европа. И това е тъжно, преди всичко и може би единствено за нас. Може би пък е време да погледнем истината в очите. Твърденията, отвън и отвътре, че България е „троянският кон“ на Русия в ЕС, цялото политическо говорене против поддържането на нормални отношения с държавата, от която Европа така или иначе също е енергийно зависима, нямаше как да останат без последствия.

Разбира се, изказването на Путин, че България трябва да търси пропуснатите си ползи от спирането на „Южен поток“ от ЕС, е съвет, който никой не е искал. Това е провокация към неговите противници на Запад и всеки, който налапа тази стръв, за да търси някакъв реванш във вътрешнополитически план у нас, би изглеждал доста глупаво. Не по-малко глупаво обаче звучат и обясненията, че България и бездруго не би спечелила от газопровода, така че няма за какво да съжаляваме. Тази позиция, която твърде много прилича на баснята за „киселото грозде“, беше бързо заета от държавния ни глава Росен Плевнелиев, който се опита по най-елементарния начин да омаловажи случващото се с думите: „Ние не знаем какво ще вземем от "Южен поток", дали ще вземем един лев, или ще вземем повече“. Излишно е да се коментира, че когато измеренията на този „лев“ се изчисляват в стотици милиони и милиарди, подобно изказване е просто безотговорно.

Не бързайте, тръбите все още са на кея

Какво точно е бъдещето на „Южен поток“, засега е още в сферата на догадките, дори и след като президентът на „Газпром“ Алексей Милер прибави към думите на Путин и собственото си изказване, че проектът вече не е актуален. Неведнъж сме ставали свидетели на смяна на позиции и преобръщане на тенденции в отношенията на ЕС и Русия. Пазарлъкът на „големите братя“ на България ще продължи и докато тръбите на пристанище Варна не започнат да се товарят обратно на корабите, с които дойдоха, всяка новина за края на „Южен поток“ ще е прибързана. Междувременно обаче ще има много неща, които можем да очакваме да се случат тук, в България.

Много хора започнаха да лансират тезата, че Русия вече не ни е приятел, а направо ни е станала враг, след като е предпочела тръбата да минава през Турция. Тепърва ще видим как това ще се отрази на националистическите настроения, които и без това се превръщат в прекалено важна част от обществената нагласа и политиката ни. Няма начин да не се заговори отново и за добива на шистов газ. Всъщност полугласните искания за отмяна на забраната, постигната с масови граждански протести, вече ги има. Не е тайна, че зад тях стоят други външни икономически интереси, които кой знае защо някои смятат за по-благородни от руските. При всички случаи спирането на „Южен поток“ ще резонира в цяла Европа, която също изглежда разколебана в позицията си. Решението ще бъде доста сериозен тест за ЕС, който трябва да даде много ясен отговор на въпроса какво е мястото на България и българските интереси в него. Напрежението, с което ще чакаме този отговор, всъщност трябва да е по-голямо, отколкото по въпроса ще има ли „Южен поток“.