Ангел, който загуби майка си в потопа: "Не обвинявам циганите, а престъпниците, застроили дерето! Къде бяха районните кметове?"

Ангел Ангелов губи майка при наводнението във варненския квартал „Аспарухово”. 70-годишната Иванка Пенчева е една от 13-те жертви на потопа. Възрастната жена се е намирала в къщата си на ул. „Гривица”, но приливната вълна я изхвърля от дома й, пише dariknews.bg . За бедствието синът й обвинява престъпниците от махалата над тяхната улица, които са застроили дерето с пари от наркотрафик и проституция. 

Фаталният 19 юни

Ангел е бил на работа по време на трагедията. Във фамилната къща са жена му и родителите му, които през лятото живеят във вилата си в село край Варна. Същия ден са пристигали в „Аспарухово”, за да получат пенсиите си. Не бързат да се прибират, за да се видят със сина си. Когато започва проливният дъжд, те са на приземния етаж. 

„Стаята им започва да се пълни с вода и бързо стига до коленете им. Те решават да се качат на горния етаж. По пътя баща ми се обръща и вижда, че майка ми се е върнала – може би да затваря единия прозорец. Той също се връща, но водата вече стига до гърдите му, удря го приливната вълна и го хвърля към вратата. Той се хваща за нея, но водата я изкъртва и го запраща в другия край на къщата. След като приливната вълна се отдръпва, той отново се връща да търси майка ми. С ужас се лута и не я намира, нито в стаята, нито в коридора. Един пожарникар му казва, че има една жена между два блока на разстояние около 70-80 метра. Оказа се, че е тя”, разказва Ангел. 
 

Виновниците за наводнението 

Изсечената гора над "Аспарухово" и застроените дерета са причината за бедствието, смята Ангел. Той отхвърля версията, че приливната вълна е причинена от изпусната вода от военно поделение над квартала.   

„Пълни глупости и лъжи са твърденията, че водата е дошла от свързочното поделение над „Аспарухово”. Там има малък водоем, който не е скъсан, доколкото знам. 20 куб. м. не могат да залеят квартала. Всички районни кметове са поощрявали циганите да секат гората над „Аспарухово”. Дървета има само около пътя, вътре всичко е изсечено. Дерето, което отвежда водата в плавателния канал между морето и езерото, е застроено с големи къщи на хора от малцинствата. Не съм против етноса, сред тях има честни и работливи хора. Но има една група, която се занимава с търговия на наркотици и с изнасяне на жива плът. Дори когато „Аспарухово” беше в траур, проститутките на пътя за Бургас работеха. Тези хора имат имоти и никой не ги пита откъде са те. Не обвинявам циганите, а всички престъпници, които застроиха дерето и никой нищо не им каза. Каква е причината никой нищо да не им каже – за мен е финансова”, разсъждава Ангел. 

Грях към наркокомуната 

Ангел е получил много предложения за финансова и материална помощ, но заявява, че не се нуждае от такава. Благодарен е на всички свои приятели, които са дошли в дома му след пороя. Благодарен е и на младежите от наркомуната към местния храм „Св. цар Борис”.  

„Тези момчета заедно с техния ръководител Александър и отец Георги помагаха безкористно. Аз имам грях към тях  - никога не съм им пречил, но никога не съм им обръщал внимание. Оттук нататък няма да е така. Срещу тях имаше настроения в квартала – искаха да ги гонят, пречели им. Напротив, „Аспарухово” трябва да им помага”, завършва Ангел.