Анита Мейзер пред „ШОУ”: Майка ми умря, като чу присъдата ми, а баща ми го блъсна кола!
Интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ. "ШОУ"
Анита Желева - Мейзер няма нужда от представяне. Медийно и обществено известна от години – с това, че е българката с най-голям силиконов бюст, с конкурса „Mrs World“ и скандалите около нейното участие, но най-вече – с мистериозната трагедия около нейния съпруг Николай Димов.
Мейзер два пъти беше призната за виновна в причиняването на смъртта му. Окръжният съд във Варна й наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 години и половина и да плати кръвнина на близките на културиста в размер на 150 000 лева, а Апелативният съд измени наказанието на 3 години затвор и намали гаранцията на 100 000 лева. Междувременно Мейзер беше освободена по здравословни причини под парична гаранция в размер на 5000 лева и в момента чака решението на ВКС. След излизането си от затвора Анита Мейзер се покри от медиите и отказваше всякакви интервюта. Репортер на „ШОУ“ се свърза с нея и тя се съгласи да разкаже ексклузивно какво се случва с нея.
- Анита, след като ти измениха мярката и те пуснаха под парична гаранция от затвора, сякаш потъна вдън земя. Отказваше да говориш пред медии и просто изчезна. Какво се случва с теб?
- Не съм изчезнала, но предпочетох да се затворя в дома си, да съм далеч от хорските очи и най-вече от тези на журналистите. Предполагам, че за това поне никой не може да ме обвини предвид факта, че бях медийно разкостена и буквално унищожена! Това се отрази не само на моя живот, а и на този на дъщеря ми Джули, на която й е страшно тежко да чува отвсякъде, че е „дъщерята на убийцата Анита Мейзер“.
- В този ред на мисли в предварителния ни разговор каза, че не желаеш към момента да говориш за онази трагична вечер, в която беше умъртвен съпругът ти Ники. Но пак каза, че не си причинила ти смъртта му – нито умишлено, нито неумишлено. Има обаче страшно много неясноти…
- Наистина засега не желая да говоря за това, защото повярвай ми, на когото както и да му звучи – аз още страдам и ще продължавам да страдам до края на живота си за Николай. Той беше моята голяма любов! Никога не бих му причинила нещо лошо, защото… без него животът ми е просто празен. Мога само да кажа, че съм абсолютно невинна и не съм убийца! Знам, че и ти беше писал много за случая, но мисля, че много неща са ти били представени изкривено. Нека да мине малко време и ти обещавам, че ще ти разкажа всичко за онази вечер, която разби живота ми. Освен това мисля да напиша книга, в която да опиша абсолютно всичко.
- Едно от притеснителните неща е, че ти на няколко пъти смени версиите си за това какво се е случило. Защо направи така?
- Истината е, че станах жертва на един много добре скалъпен сценарий. Бях в шоково състояние, абсолютно неадекватна след това, което се случи. Наредиха ме много лошо, защото, първо, е нямало никакъв подкуп. И това го казвам категорично! Постоянно слушах полицаите – казвах това, което ми кажеха, и си мислех, че така е правилно. Но се оказах наредена. Няма версии, няма нищо. Истината е само една – че бях до магазина и след като се върнах, го видях… Не е влизал никой друг, Николай е бил сам. Но повече не искам в момента да говоря за това, защото и за мен е непоносимо… (плаче – б. а.).
- Знам някои неща за личните ви взаимоотношения с Николай – споделяли сте ми и двамата. Имало е караници, ревност, ти му следеше фейсбук профила – с кого си пише и т. н. Разбирахте ли се всъщност изобщо?
- Да, имало е спречквания и ревност – и от моя, и от негова страна. Но се обичахме много и се разбирахме. Особено в последно време, преди Ники да си отиде. Имахме планове да пътуваме, да създаваме общи неща. Успях да се науча, че не трябва да го ревнувам, че това е безсмислено и така ставам жалка. Знам, че бях много глупава да му се ровя във фейсбука, да се съмнявам в него. Но бях изпаднала в едно такова състояние, все се страхувах да не го изгубя, защото той за мен беше едно диамантче, което си шлифовах и кътах, беше скъпоценен за мен. Изгубих любимия си човек и даже не мога да страдам за него като хората, да се отдам на мъката си, защото се налага да се боря за истината – да доказвам, че не съм виновна и отговорна за смъртта на Ники.
- Роднините му обаче са на друго мнение. Говоря за майка му и сестра му Милена.
- Знам това. Особено за сестра му на Ники. Тя никога не ме е харесвала, от самото начало беше против мен и връзката ни, колкото и да се опитвах да имам топли отношения с нея. Мисля си обаче, че и те самите са подведени от някои информации и вероятно от лоши съветници. Едно от нещата, за които се моля на бог, е да мога да се разбирам с тях, да бъдем семейство, да страдаме всички заедно за загубата на Ники. Защото аз освен дъщеря си само тях имам като близки хора. Уверявам ги, че не съм причинила смъртта на Ники и никога не съм искала да се случи това, което стана. Бих дала всичко на този свят да не е така. Та аз откак съм го срещнала, не съм си представяла живота си без него. Бих предпочела дори и мен да ме няма. Споделяла съм ти, че в първия момент… дори помислих за самоубийство. Щях да се хвърля от терасата. Само мисълта, че ще причиня нещо ужасно на дъщеря ми Джули, ме спря. Повярвай ми… достатъчно тежко и унищожително е за мен това, което се случи – загубата на Ники и целият ад, през който минах и все още минавам. Истината е, че животът ми свърши. За жалост покрай мен и този на дъщеря ми беше почернен, а тя пък няма никаква вина за нищо. Докато бях в ареста и после в затвора, постоянно се притеснявах за нея – някой да не й навреди. Крила съм я дори – във Варна, в София… не можеше детето да се движи нормално. Не знам дали някой може да си представи какво е за една майка да изпитва подобен страх – че някой ще навреди на детето й. Казвала съм го и пак ще го кажа – толкова много съжалявам за майката на Ники, никога не съм искала да й се случи това - да изгуби сина си. Но и аз изгубих майка си в цялата тази трагедия. Когато майка ми чу първата ми присъда на Окръжен съд – Варна – четири години и половина затвор, просто умря!
- В смисъл?!
- В буквалния! Такъв шок беше за нея, че изпадна в криза, а на следващия ден почина! Можеш ли да си представиш аз как съм се почувствала и какъв удар беше това за мен?! Баща ми още не може да се освести от всичко, което се случва. Нестабилен е емоционално и психически, постоянно плаче. Да не говорим, че като се случиха нещата, беше неадекватен и дори го блъсна кола. И аз трябваше да минавам през своя ад – ареста, затвора… не можех да бъда до близките си хора.
- Толкова ли е било тежко?
- Повече от тежко! Ако има ад на земята, то е следственият арест. Можеш ли да си представиш – аз, която съм свикнала на лукс, събирала съм като пчеличка пари, за да мога да живея добре, от уредения живот в Лас Вегас пропадам и се озовавам на място, което е просто ужасно. Мога само едно да ти кажа – налагаше ми се да се изхождам, с извинение, в кофа! По 15 дена не можех да го сторя, защото просто е нечовешко.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
