Атанас Атанасов – един успял мъж на 50!

17.03.2019 / 07:14 2

Бившият футболист и треньор на Спартак Атанас Атанасов празнува днес 50-годишен юбилей. Той е рожба на клуба, след това е играл за мъжкия отбор в „А” и „Б” група, и му е бил треньор три пъти. Водил е също Локомотив (Мездра), Монтана – на два пъти, и Нефтохимик в елита, както и юношеския национален тим на България.

В ексклузивно интервю за "Петел" Атанасов се върна към едни от най-приятните си мигове на терена като футболист и треньор.

- Г-н Атанасов, как започнахте да играете футбол?

- Запалих се по футбола покрай татко, Бог да го прости. Беше спартаклия и започна да ме води на мачовете на Спартак, още когато бях в предучилищна възраст. На 8 години играх срещу една година по-големи от мен на турнир „Млад Спартаковец” на „Локомотив”, а отстрани треньорите Герасим Калугеров, вечна му памет, Димитър Видинлиев и Георги Капанов се чудеха как едно по-малко момче се справя по-добре от батковците. Извикаха ме и ме попитаха дали искам да играя футбол в школата на Спартак. Естествено, се съгласих и така започнах с моя набор 1969 при децата под ръководството на Калугеров.

 

- Кой ви взе в мъжете на Спартак?

- Иван Филипов през 1986 година. Същата есен на 17 години дебютирах за представителния тим при загубата с 0:1 в турнира за Купата в Станке Димитров. После преминах в дублиращия отбор, където треньори ми бяха Никола Попов и Красимир Венков-Джанито, лека им пръст. В следващите 8 години играх за родния си тим в „А” и „Б” група.

 

- Най-приятните ви спомени с екипа на любимия клуб?

- Помня много паметни победи и вярната публика, която винаги беше 12-ият ни играч. В един период се превърнах в щатен дузпаджия и бях точен 19 пъти поред от бялата точка в „А” и „Б” група. Изпуснах на 20-ия път при загубата с 1:3 от звездния Шумен с Пламен Гетов и Гиби Искренов в състава на мача във Варна. Но най-приятния ми спомен беше, когато за първи път влязох в съблекалнята на мъжете. Не можех да повярвам, че ще играя заедно с такива велики футболисти, които бяха мои идоли. Аз мечтаех само, ако мога да ги докосна, а тогава получих шанс и да играя рамо до рамо с тях. Това бяха най-големите имена и легенди – Живко Господинов и Стефан Найденов, Бог да ги прости, Красимир Зафиров, Асен Михайлов, Янчо Богомилов, Пламен Казаков, Румен Димов, Димитър Диев.

- Защо през лятото на 1994 година, след като Спартак изпадна, отидохте в Монтана. Не ви се играеше в „Б” група ли?

- Напротив. Тогава ние имахме огромни организационни неуредици, нямаше пари, и не се знаеше дали изобщо ще има отбор. Много футболисти напуснаха, други бяха на път да го сторят. Тогава ме поискаха от Монтана и аз приех офертата, предвид несигурността и неяснотата за бъдещето ва Спартак. По-късно същото лято Ишков и Евроенерджи холдинг дойдоха в Спартак и го стабилизираха. Ако знаех, че ще стане така, нямаше да си тръгна.

 

- В Монтана откривате любовта на живота си и имате щастливи мигове на терена.

- Така е. Запознах се с баскетболистката Клавдия, която беше шампионка на България по баскетбол, и по-късно с нея създадохме прекрасно семейство. С футболния Монтана бяхме неизменно в златната среда на „А” група и радвахме хората в града с атрактивен футбол и победи. Това стана възможно и благодарение на стабилния ни спонсор банка „Елит”. Помня, че след като бихме ЦСКА в София с 2:1, ни дадоха премията веднага в съблекалнята и ние скандирахме голи до кръста: „Банка ”Елит”, банка „Елит”. С големия отбор пък на Левски, в който бяха Наско Сираков, Илиан Илиев, Златко Янков, Даниел Боримиров, Гошо Гинчев, Цанко Цветанов, Мъри Стоилов, направихме 1:1 на „Васил Левски” в София. Имах възможност да съм съотборник с много добри играчи - Румен Панайотов, Тодор Праматаров, Саид Ибраимов, Георги Шейтанов, Анатоли Тонов. Имахме и отличен треньор в лицето на Димитър Алексиев.

- Защо спряхте с футбола едва на 28 години?

- Заради контузия. След двете години в Монтана играх една в Шумен и после един полусезон в трета дивизия на  Германия. През зимата на 1997-а се върнах във Варна и поддържах форма, но на една тренировка скъсах ахилес. После по време на възстановяването го скъсах за втори път и край с кариерата ми. Започнах като треньор в школата на Спартак, а през лятото на 1999-а станах помощник на Виоли Вуцов в мъжете. След това му помагах две години и в Плевен, преди да се отделя и да продължа като старши треньор.

- Три пъти водихте Спартак, но и след трите ви напускания оставихте недовършена работа. Защо?

- Поради лошо стечение на обстоятелствата, може би. Първият ми път беше през август 2007-а в „А” група, когато още не бях зрял. Въпреки това тръгнахме добре, победихме в Сандански и в Благоевград, направихме и равен срещу Литекс у дома. Но във втория пролетен кръг през 2008-а завършихме 1:1 у дома с Черноморец на Херо и ми казаха, че се налага да се разделим. Черноморец по онова време имаше сериозен бюджет и класни играчи. Ние ги надиграхме, но изпуснахме 3-4 положения и... През есента на 2009-а се върнах в Спартак, когато беше в „Б” група. Изградихме страхотен тим и биехме наред, но безпаричието ни съсипа. Футболистите не взеха пари 4 месеца, но играеха мъжки. Въпреки проблемите, оставахме в играта за елита, но след като през зимата стана ясно, че напролет Спартак ще присъства формално във втория ешелон, не можах да го приема и напуснах.

Третото ми завръщане също бе драматично. През януари 2014-та поех Спартак на 11 точки от мястото за оцеляване. Помислиха ме за луд, тъй като никой не вярваше, че може да се спасим. Но Община Варна бе помогнала на клуба с 200 000 лева и ние успяхме да създадем перспективен тим, с който не само оцеляхме, но и направихме пълноценна лятна подготовка и го посилихме с още качествени попълнения. Специалистите ни брояха за фаворит за „А” група, но пари така и не се намериха, и ден преди старта на сезона - на 1 август, пуснахме футболистите да си търсят нови клубове като свободни агенти. Сега някои от тях още играят в Първа лига.

- Чуха се много приказки, че тези 200 000 лева свършили  само за една пролет, тъй като отборът бил скъп, а заплатите и премиите - високи за „Б” група.

- Четири-пет футболисти и играещият треньор Траян Дянков, Бог да го прости, вземаха тавана от 1000 лева на месец. Другите заплати бяха между 400 и 800 лева, а моята – 1200. Премиите бяха по 300 лева при победа у дома и навън, по-ниски от на много други отбори, въпреки че се борехме да се спасим от изпадане. Истината е, че благодарение на прекрасния колектив, който създадохме заедно с моите помощници Траян и Илко Станчев, Спартак имаше перспективен и качествен отбор, който със сигурност не само щеше да влезе в „А” група, но и да се утвърди в нея. Ако на някои парите, които получавахме, са им се стрували много, предстои да видим, ще може ли Спартак, след като се завърне в „Б” група, да се справя с 200 000 лева на полусезон?

- Тренирали сте и други отбори, най-вълнуващите ви мигове с тях?

- Тръгнах като старши треньор в Габрово и в първите 9 мача с Янтра нямахме загуба в „Б” група. С Локомотив (Мездра) пък изкарах една успешна пролет в елита. Запазихме мястото си при майсторите, но някои неща не ми харесваха и си тръгнах. С Нефтохимик, въпреки че имахме млад тим и играхме в Сливен, се справяхме добре. Бихме градския съперник Черноморец, който беше с голям бюджет и по-класни чужденци, а ЦСКА ни победи чак в последната минута. С Монтана също имах силна пролет в „А” група, а при второто им завръщане там изгубихме нелепо баража за оцеляване поради странични причини, които нямат нищо общо с футбола. Ще помня винаги и работата си в Етрополе, където с вратаря Димитър Евтимов и Ивайло Чочев в състава станахме държавни шампиони за юноши старша възраст, а после налагах талантите на клуба при мъжете в „Б” група.

На снимката: С Ивайло Чочев.

- Като селекционер на юношеския национален тим тренирахте футболисти, които сега са призвани да постигнат нещо повече от достойно представяне в европейските квалификации с България.

- Бях треньор на Тодор Неделев, Георги Миланов, Симеон Славчев, Антон Недялков, Ивайло Чочев. Великолепни футболисти, с безспорни качества, със силни характери и прекрасни хора. Вече са в най-добрата за един футболист възраст, и ако имат малко повече късмет и шанс, могат да класират отново България на голям форум.

- Как станахте приятели с Христо Стоичков?

- Запознахме се, когато бях в Етрополе и оттогава поддържаме близки отношения. За мен е удоволствие и чест, че толкова години съм близък с най-известния българин, което означава, че съм спечелил доверието му. Уникален футболист, уникален човек. Освен всичко друго, той ме впечатли и с многобройните си благотворителни инициативи. Бях на две от тях и зная какво се случва, но Ицо не е от тези, които правят дарения, за да търсят публична изява и признание, и не е редно да навлизам в детайли.

На снимката: С две световни футболни легенди - Стоичков и Марио Кемпес. 

- Кога ще ви видим отново на пейката?

- Не крия, че треньорският занаят ми липсва, но пред мен не стои въпроса да поема някой отбор на всяка цена. През последните години получих няколко оферти, но аз искам да работя в клуб, в който има перспектива, проект и условия за правене на футбол. А не да отида някъде, за да свърша една работа за 2-3 месеца и впоследствие да се окаже, че трябва да започна от нулата.

На двете снимки: Със съпругата си и двамата им сина.

- Какво е за вас семейството?

- Най-голямото ми постижение в живота. Всичко най-свято и най-скъпо, отдушник и опора в най-трудни моменти. Със съпругата ми Клавдия сме родители на две прекрасни момчета. Любослав навърши 18 и иска да следва спортна журналистика, а Атанас-младши е все още на 12 и още е рано да се каже по кой път ще тръгне.

 

- Как се чувствате на 50 години и какво си пожелавате?

- Чувствам се добре физически, с енергия и запазен младежки дух. С това, което съм постигнал в материално отношение, смятам, че съм един успял и уважаващ човек в обществото. Щастлив съм, че имам достатъчно приятели и мога да погледна всеки един тях в очите, тъй като винаги съм бил честен и откровен. Разбира се, допускал съм и грешки, но съм намирал сили да призная къде съм сбъркал, да си направя съответните изводи и да си извадя поуки.

Пожелавам си здраве, за мен, за семейството, за близките и всички хора. Защото, когато човек е здрав, всичко друго може да го постигне.

Недко Петров, „Петел”



Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама в "Петел" на цена от 50 лева на ПР публикация пишете на info@petel.bg и вижте още в - https://petel.bg/Reklama-v-Petel-bg__384655 .

Прочети тук - Защо e добре да рекламирате бизнеса си с ПР публикации в сайта Petel.bg 


 


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2021 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама