Айтоски несгоди: Бърз или мъртъв

 

С общи, нечовешки усилия, с много воля и хъс кризисният щаб в Айтос успя да се справи с възникналата ситуация в местния зоопарк и мечката беше.. ами тя беше ликвидирана. Колко напрегнати часове, колко нерви и тревоги им е коствало, само хората, впрегнати в тази човекоспасяваща инициатива, си знаят. Важен е крайният резултат, а той явно е задоволителен: няма мечка – няма проблем. Знам какво си мислите в момента, че това е безкрайно нехуманно и едва ли в световен мащаб има повече от 2-3 подобни случая. Дори така да е, хората са казали: крайните резултати изискват крайни мерки. Възможно е мечката далеч да не е била стръвница, но само това, че е успяла да преодолее всички препятствия в парка и да избяга от него, е тревожно. Такава хитрост и ловкост са смущаващи и будят тревога. Друг е въпросът не е ли имало възможност беглецът да бъде упоен. Когато става въпрос за 150-килограмово животно, най-разумно е първо да се действа, после да се мисли. И за да изпреваря тези, които ще кажат, че лошото отношение към животните в България е масова практика, нека си припомним редица случи на животоспасяващи и редки операции като тази на сляпа мечка от парка в Белица, която след интервенция прогледна, и то как. 

Ами онази операция отпреди броени дни, когато беше наместена тазобедрена става на 4-годишното мече Бойка. Изобщо ние знаем как да се държим с едрите хищници, ама все се случва някой от тях, дали от скуката или от затвореното пространство, да изпращи и после ходи обяснявай, че не е била опасна. 

Неслучайно от Съюза на работодателите в средното образование настояват да бъде прекратена порочната практика учителите да дават задължителни летни дежурства. Представяте ли си лятно време, когато джан-джун в школата няма никой, даскалите кибичат в празните стаи само и само да си заслужат заплатите, защото ще кажат хората каква е тази отпуска по 3 месеца. 

Ама това напразно стоене никак не е здравословно, затова и някои от преподавателите не издържат и все се случва някой да изпращи точно в разгара на учебната година. И как няма след тези безкрайно тихи, скучни и направо да си го кажем излишни дежурства, изведнъж бие първият звънец и учениците влизат с гръм и трясък, гладни за знания... Попитайте и специалистите, никой няма да ви препоръча такъв рязък обрат. Кой знае какво е преживял и злополучният айтоски мечок Бамби, за да предприеме бягството.

 

Иван Големанов