Ако законът е врата в полето, през която всеки сам решава дали да мине, или да я заобиколи, то една общинска разпоредба би трябвало да е поне бариера. В случая със забраната за влизане на коли в Морската градина, очевидно бариерата е вдигната, при това съвсем буквално. Сигурно може да се каже и напише много по въпроса как кметът Кирил Йорданов и служителите му не си вършат работата, за да контролират спазването на собствените му заповеди, но проблемът далеч не е само в тях. Едва ли би имало нарушения, ако нямаше нарушители. Каквото и да си говорим, дали ще влезеш с колата си в парка не е въпрос само на възможност, а и на желание. И докато има хора, които приемат изминаването на стотина метра пеша за нещо, което подронва авторитета им, ще има и коли в Морската градина. Защото повечето от нарушителите са такива – горди с колите си като символ на финансово благополучие и положение в обществото. Естествено, в техните представи, последното ги поставя над правилата, независимо дали ги е писал кметът, вътрешният министър или законодателят. Разбира се, подобно поведение е глупаво. Само дето има твърде много хора, които смятат, че по-глупаво е да ходиш пеш, вместо да „бръмчиш с бавареца“.