Един от най-талантливите български карикатуристи и автори на комикси Владимир Димитров ни напусна след дълго боледуване, но той остави след себе си огромно наследство от рисунки. Това наследство е безценно!Представяме ви една съвсем малка част от дългогодишния труд на Владо. 

Като предан родолюбец Владо завеща на следващите поколения невероятните възстановки на историческите български забележителности, като буквално успя да накара руините им да оживеят в старинното си величие. 

Битката на Владислав III Ягело край Варна, 1444 г. 

Еничар

„Навсякъде пишем колко сме велики, какви невероятни неща сме направили, а реално не е останало много. Малко са страните, които могат да се похвалят с такова разнообразие на паметници. Не претендирам да съм историк. Чрез визуализацията помагаме на хората да бъдат заинтригувани. Мисля, че трябва да се набляга на това, дори и в учебниците. Това ще помогне на децата да навлязат в историята и да я приемат като нещо приятно”, обясняваше Владимир Димитров за голямата си страст по историческите картини, в които вложи най-голямата част от таланта си. Наследството му в тази област се оценява като безценно и от учените, и от непредубедените погледи на българи и чужденци, видели благодарение на него историята на България по нов начин.

Възстановка на средновековния град Червен (Русенско) 

През последните години, в които се бори с коварната болест, той вярваше, че изкуството може да помогне в битката с рака и да носи изцеление. Владимир Димитров ще остане вдъхновение за всички, които вярват, че истинският творец трябва да има не само талант, а и кауза в полза на обществото.

Поклон пред светлата му памет!  Сбогом, Владо! Ще ни липсваш много, майсторе!

(Интервю на „Народно дело” от 2007 г.) 

Владимир Димитров: Тръбим колко сме велики, а от миналото ни - само руини 

- Какво представляват историческите възстановки? 

- Това, което е достигнало до нас като изобразителен материал от византийско време, се съдържа основно в стенописите, евангелията и т.н. Не е така в католическия свят. Там историческите сведения са далеч по-многобройни и обстойни. Въпреки това има разлики. Например всеки автор е рисувал Исус Христос, съобразявайки се с характеристиките на своето време. Затова съществуват най-различни картини на разпятието. Войниците са изобразени като рицари, но не и такива, каквито са били. В съвремието, за онагледяване на миналото, било в учебници или научни публикации, използваме възстановките. Те се правят на базата на намерените паметници. С Георги Китов работихме над образа на Севт ІІІ. Стана сравнително лесно, тъй като главата му е достатъчно добре скулптирана, а и са открити бронята, шлемът и наколенниците. Това дава предпоставка за направата на сравнително точна възстановка. Така този, който посещава даден обект или чете някаква статия, виждайки този образ, ще получи нагледна представа за човека, владетеля и т.н. 

- Трудно ли се прави възстановка? 

- Трудно се прави, защото художникът не е историк. Затова обикновено се ползват консултанти. Когато работихме горе на Търново, Валентин Плетньов и Ковачев дадоха точни сведения какви са били сградите през Средновековието, как са били улиците и т.н. Онагледяването на архитектурни обекти е доста сложно, тъй като нашата история се гради на базата на руини. Вижда се не повече от метър камъни. Те не дават ясна представа на обикновения човек какво са представлявали някога. 

- Какъв е принципът на работа? 

- След като археолозите открият основите, изровят и някои по-стари пластове, започва полемика кога е била строена сградата. Ако е от времето на Византия, веднага се търсят аналози с подобни обекти. Типът на строителство на Плиска, която работя в момента, е изключително български. Аналози трябва да се търсят евентуално по земите, от които се предполага, че сме дошли, като Балхара. Обикновено уточняването е свързано с големи полемики между отделните учени. Всеки си защитава тезата, а ти си по средата. Художникът угажда на единия, на другия, докато се стигне до приемане. Понякога се слага надпис, че възстановката е вероятна, защото не сме сигурни. Така е при Римските терми. Строителството там е доста различно. Тези сводести покриви, макар и характерни за Рим, не са стандартни. Изградихме общия вид на обекта на базата на архитектурните проучвания на арх. Вачева. 

- Винаги има местни влияния, които се смесват с водещия стил. 

- Римляните са били доста напред. Все едно да учим американците как се правят небостъргачи. Империята им просъществува толкова време, защото взема най-доброто от другите народи. Дори въоръжението на римляните е взаимствано от всички покорени народи – галският шлем, испанският меч, големите щитове на келтите. Архитектурата пък е сбор от гръцка, арабска и т.н., но претворена в техен собствен стил, който все пак има някакви основи. Ние пък сме били част от Римската империя. Преди християнството строителството е било едно, след това става друго и понеже нашите земи са били кръстопът, е нормално и строежите да са многообразни. Понякога се получават смесици в културните пластове, които затрудняват показването на добра възстановка на сгради, дворци или крепости. Проблемът е, че имаме огромен брой обекти, съставляващи нашето културно богатство, но за съжаление всичко е разрушено. Затова и възникна идеята да се работи усилено върху възстановките. Те показват това, което е било едно време, защото инак туристите остават с доста неясни впечатления. 

- Последно открихте възстановките на Аладжа манастир. Каква бе целта там? 

- На Аладжата се опитахме да покажем какъв е бил битът на монасите. Така улесняваме западняците, които нямат идея какво е това – скален манастир. Когато ги доведат, им обясняват, че сега ще посетят християнска обител и хората се подготвят да видят сгради. В един момент пред тях изниква някаква скала и те започват да се чудят и търсят. Показвайки им бита на монасите в типа скален манастир и разяснявайки им какво е исихазъм, отзивите са различни. Вече си тръгват с по-добри впечатления от България като цяло. Искаме да покажем това, което имаме като паметници. Нашата култура не им е ясна. 

- Над какво друго сте работили? 

- Правихме възстановка на битката край Варна, за печатното издание. За да покажем рицарите и изобщо участниците в сражението, имахме контакт с БАН, откъдето ни предоставиха материали. В процеса на работа възникнаха някои въпроси. Разпространеното мнение е, че на Владислав Варненчик му е отсечена главата с един замах на меча. При направата на възстановка на рицарска броня от него време се вижда, че това няма как да стане, защото нагръдната броня защитава шията му и стига до половината на лицето. Така работейки в обща насока - художници, археолози и историци, всъщност помагаме и на науката да търпи развитие. 

Миналото лято възстановихме образно 16-метровата кула на крепостта Кастрици, която откриха в Евксиноград. Едно е да прочетеш колко е висока, друго е да видиш реално спрямо нея колко е голям човек. Разполагайки бойниците, входовете, вътрешния разрез, всеки разбира за какво съоръжение става въпрос. Интересно се получи и с вътрешния град на Плиска. Тя е вдигната до някакво ниво, но рисунката дава представа за миналото далеч по-ясно. Вътре се вижда, че има катаракта, която се е спускала по средата на портата, показва се каква е била липсващата вече входна врата. Изобщо въображението на посетителите се развива. 

- Какво всъщност искате да покажете чрез рисунките? 

- Общо взето художествените възстановки на исторически паметници или на отделни персонажи насочва представите в правилната посока. Правим такива и за печатните енциклопедии, които са предназначени за младите хора, които едва ли ще седнат да прочетат някой научен труд. Причината е, че често са написани трудноразбираемо. Целта на всеки учен е да издаде няколко труда, с които да се гордее, но реално те са крайно недостъпни за останалите. На тяхната основа обаче някой решава да пише учебник, интерпретирайки го по своя си начин. Има невероятни книги, в които можеш да прочетеш как рицарите при битката при Одрин били като тези от 15-и век. За по-нагледно са подкрепени с взети от тук и там изображения, под които пише – рицари, подобни на тези, които са участвали в битката при Одрин. Има невероятно голяма разлика между едните и другите, но ако не си запознат с историята, оставаш с грешно впечатление. Затова една добра възстановка може да спомогне за това историята да стане по-привлекателна. 

- Откога се занимавате с това? 

- Може би от 10-ина години. Идеята тръгна от 550-годишнината от сражението край Варна. Правихме книжка по този повод и аз като художник я изрисувах вътре - хвърчат шлемове, каски, голям бой. Преди време се проведе научен симпозиум, където срещнах полски учен, който се оказа специалист по тяхното въоръжение от 15-и век. Виждайки книгата, се извини и каза, че нещата в нея не са верни. Тогава на мен ми светна лампата, че ако се правят исторически възстановки, най-вече трябва да са верни или ако не на 100%, то поне да носят голяма доза достоверност. Тогава започнахме да работим в тази насока. Направихме ново печатно издание за битката, където вече всичко е както трябва. Оттам тръгнаха идеите визуално да възстановим историческите ни паметници. Първият бе Калиакра. Пресъздадохме я в пълния й вид, с трите пояса, включително с тракийската крепост. Когато поразсъждавахме, се видя, че няма начин тя като обиталище на българския владетел да не носи целия разкош, който той би могъл да си позволи. Освен това е имало пристанище, което най-елементарното е носило някакви обозначения. Затова сложихме фар. С течение на времето крепостта се е срутвала, търпяла е промени, разрушавана е и от тази гледна точка една такава възстановка дава на посетителите някаква представа. Състоянието на Калиакра е под всякаква критика като паметник. 

- Уж я оправиха. 

- Да, ама при положение че там горе има поделение и хората какво виждат - войници по потници. Не върви да кажеш, че това е част от средновековен български замък. Имах личен такъв случай. Заведох там мои приятели – чужденци, ефектът беше много голям, минаваме през портата, която е внушителна, и изведнъж се озоваваш на място, пълно със сергийки, пред поделението седят войничета, после има заведение и в края на краищата започваш да се чудиш дали си влязъл в атракцион или паметник на културата. 

Ами за Плиска – първата българска столица, туроператорите обясняват на туристите колко е велика и огромна и хората очакват да видят наистина грандиозни неща. Това обаче, което ги очаква, е камък, издигнат на метър и половина. В същото време екскурзоводите гордо заявяват, че това е Крумовият дворец, и наистина той би трябвало да е нещо невероятно, а не руини. Затова правим тези възстановки. 

Владо беше наш колега и най-вече приятел. С радост се включваше във всяка битка! 

Друг пример е дворецът на българските царе в Търново, който е бил доста внушителен. Останките му обаче са изключително слаби. Започнали са реална възстановка на крепостните стени, но цялата му красота може да се покаже чрез рисунката. При подходящо осветление туристът наистина ще отнесе спомена за нещо грандиозно. Навсякъде пишем колко сме велики, какви невероятни неща сме направили, а реално не е останало много. На туристите сега им е трудно да обяснят какво са видели. Паметниците ни са интересни по-скоро за археолозите. 

В тази връзка се надяваме с това, което направихме на термите и Аладжа манастир, да помогнем на хората да се запознаят по-добре с историята. Малко са страните, които могат да се похвалят с такова разнообразие на паметници. 

Разкопават се надгробни могили и човек остава с впечатление, че траките освен да мрат, друго не са правили. Имам идея за възстановки на тракийски тържества, град и т.н. - да се види какво те действително са били. - Колко време отнема направата на една възстановка? 

Илюстрация към приказката "Котъракът в чизми", издание "Славена" 

- Бързо се правят, ако разполагаш с достатъчно материал. Например за западното въоръжение от 15-и век има много данни и изображения, но възстановката на български воин е нещо друго. Ползват се откъслечни рисунки по кани и т.н. Консултантът е човекът, който дава насоката, в която да се тръгне. Технически нещата стават сравнително бързо. 

- Какво предстои? 

- По-подробно възстановяване на Плиска, Преслав и Калиакра. Наскоро направихме ново издание, свързано с траките, и в него възникна необходимостта да се покаже как изглеждат келтите. Доста време събирахме материалите. Ще подготвим вероятно и издание за битката при Ахелой. Това е събитие, което си струва да бъде отбелязано. Нагледно нещата стоят по различен начин. 

- Май от художник сте станали историк... 

- Наложи се. Не претендирам да съм историк. Чрез визуализацията помагаме на хората да бъдат заинтригувани. Мисля, че трябва да се набляга на това, дори и в учебниците. Това ще помогне на децата да навлязат в историята и да я приемат като нещо приятно. Неточностите във филмите са доста фрапиращи, но те се учат главно от тях. Фрапиращ случай е Орфей като негър. Така те остават с грешни впечатления. Ефектът от визуализацията е доста добър.

интервю на: Боряна Тодорова