БНР: Забравеният герой Джанюариъс Макгахан
Снимка: wikipedia.org
Тази година в Ню Лексингтън няма американо-български фестивал. Повече от 40 години това се случваше - кога по-тихо, кога по-шумно по това време на годината. Тези фестивали в родното място на американския журналист Джанюариъс Макгахан винаги са били с посвещение на него: "С благодарност!", съобщи БНР.
В малкото градче в южната част на щата Охайо досега е живял един-единствен българин. В момента там няма нито един наш сънародник. Но фестивали продължава да има. Без тази година. Заради коронавируса, разбира се. Но историците и българските емигрантски организации в САЩ не пропускат да напомнят, че се навършват 142 години от смъртта и 176 години от рождението на журналиста Макгахан, свързал завинаги живота си с България и българското Освобождение.
През 1871 година Макгахан е назначен от в-к “Ню Йорк Хералд” като кореспондент в Санкт Петербург. Той бързо научава руски. След няколко месеца трябва да отиде в Ялта по работа. Там среща красивата и интелигентна аристократка Варвара Николаевна Елагина. Американецът от ирландско потекло се влюбва в нея от пръв поглед и шеговито ѝ предсказва, че тя ще се омъжи най-късно до две години. Ако това стане, ще Ви поканя на сватбата си, обещава Варвара, а той и отговаря, че то се знае: “Нали аз ще съм женихът”.
За живота на Макгахан Елена Цанева разговаря с Камелия Попова - учител и лектор, преподавател по история и хуманитаристика в колежа Дю Пейдж в Глен Елън, близо до Чикаго, изследва живота на журналиста и търси отговори на още много въпроси, свързани с него - кой всъщност е той, какво го свързва с България, има ли подмяна на историческите ни ценности.
Предсказанието на Макгахан сбъдва ли се, или не?
Двамата всъщност преминават през много перипетии, но успяват да запазят връзката си и след около 1 година и половина се оженват в Париж. Тогава тя е 22-годишна, Макгахан 27-годишен и бракът им продължава до самата смърт на Макгахан, около 5 години и половина.
Вие сте автор на книжката “Един забравен герой: приносът на Джанюариъс Макгахан към българското освобождение, 1876-1878 “. Някога в учебниците по история за Макгахън пишеше, че това е кореспондентът, който при потушаването на Априлското въстание и насочва вниманието на Европа към България. За Макгахан България е една далечна, повече или по-малко чужда страна. А той проявява един необичаен интерес към българите. Как се стига до неговите репортажи. Откъде идва този интерес?
Ще започна с това ,че за Макгахан интересът към България е свързан с това,че той следи всички световни събития в момента, вижда, разбира за какво става въпрос.По това време се носят т.н. тъмни слухове, още нищо не е ясно. Т.е., проявявайки собствена инициатива, той пита своя работодател дали е възможно да го назначи в България.При неговия отказ Макгахан скъсва най-после с работодателя си от “Ню Йорк Херълд” и се обръща към лондонския “Таймс”.
От там също получава заплата за репортер от 10 хил. златни долара и покриване на всички разноски. Трябва да подчертаем тук, че за 2-те страни - както и за “Дейли нюз”, така и за Макгахан българските събития откриват една златна възможност. Защо? Защото Макгахан още от 18-годишен мечтае да напише един ден книга, която ще го направи световно известен. До този момент той е написал две такива книги, които претърпяват голям финансов неуспех и Макгахан е убеден, той е сигурен, че ето това е неговият звезден час - събитията в България, това, което се случва. За вестника “Дейли нюз”, който е орган на британската Либерална партия към момента, потвърждаването на изнесените от него по-рано факти за това, което се случва в България, които са веднага отречени от британското и турски правителства, е всъщност моментът, в който вестникът ще си затвърди репутацията и ще нанесе и сериозен удар на политическия враг - Консервативната партия, правителството на Дизраели, и така ще подготви почвата за предстоящите избори за министър-председател.
Как от разстоянието на близо 1 век и половина историческата наука днес оценява репортажите на Макгахан. Можем ли да приемем написаното за 100 % достоверно или има и съмнения относно някои факти или събития?
Вижте, историческата наука използува една много сложна система от правила и критерии на преценка на достоверността, но аз няма да навлизам в специфики, ще подчертая само 3 основни момента: първо Макгахан не е пряк участник или очевидец в тези събития, които преразказва. Неговият разказ се базира на описанието на други лица, които са били преки участници или свидетели. Второ, езикът на неговото повествование е подчертано колоритен, силно емоционален, шокиращ, на моменти тенденциозно провокиращ и разбира се, по-късно Макгахан е бил обвиняван за този прекалено живописен стил, както те се изразяват, който бил попречил на читателя трезво да възприеме фактите. И третият важен момент е личното отношение на автора, неговата пристрастност. И то силна пристрастност. Позитивна, много положителна оценка за българската страна и силно негативна за турската. И тука аз мога да дам един пример. След среща с мюдюрина или управител на Панагюрище, който е мъчител и изнасилвач на Райна Попгеоргиева, Макгахан се изказва за него, че това е най-мръсният и гаден звяр,който очите са ми виждали.” Т.е., едно такова определение днес би предизвикало доста бурна реакция. Въпреки всички изброени недостатъци обаче трябва да изтъкнем и да се знае, че Макгахан не измисля фактите. Той не пише художествена литература.Това са дописки от мястото на събитието един месец, след като то се е случило. И да той симпатизира на българската кауза и представя другата страна в негативна светлина, но той не събира информация само едностранно от пострадали българи. Той събира, той разговаря с чужди наблюдатели и граждани в момента в България, пребиваващи, а също и с много представители на османските власти по места, така че той успява да си създаде много точна представа за нещата.
Макгахан всъщност остава като кореспондент почти до края на руско-турската война. Той е свидетел и отразява военните действия, войната не го пощадява и неговият живот? Безумна храброст, саможертва в името на някакъв идеал или… Какво точно го води на фронта?
И храброст, и саможертва, и професионален ангажимент, разбира се. Неговият договор с “Дейли нюз” е продължен, а той е натоварен да отразява събитията този път като военен кореспондент. И да си дадем сметка колко брутални, колко тежки са били условията на тази война, е самият факт,че Макгахан остава един от 5-мата кореспонденти, които все още продължават да отразяват войната в нейния край при положение, че при нейното започване се явяват около 80 такива.След края на войната Макгахан е имал намерение най-после да се откаже от опасната си професия….и да се отдаде на писателска кариера".
Но всъщност той почива в края на войната.
Да, достигайки в края предградията на Константинопол, …той се заразява в Константинопол с тиф и умира там".
Той отразява и битките при Плевен, Шипка - изключително тежкото прекосяване на Стара планина при зимни условия, всичко това Макгахан го отразява и той е редом с руския войник.
В последните години обаче, Макгахан все по-често е наричан “освободителят на България”. Без да отричам неговите заслуги, всеки път се питам не е ли пресилено това определение и не е ли това поредното политизиране и пренаписване на историята?
"Като историк аз не бих се ангажирала с подобно определение.А доколкото ми е известно и никой от колегите историци не го е използвал".
Но го чуваме в официални изказвания, от държавни служители?
Паметник на Джанюариъс Макгахан в Клинтън, Охайо
"Да, точно така. Затова е важно да знаем от къде тръгва, как е измислено това определение.Това става в далечната 1904-та г. от 2 местни американски организации в родното място на Макгахан. Едната е Клуб на Макгахан, а другата е “Рицарите на Колумб”, която е всъщност религиозна католическа организация. Т.е. те се опитват да съберат пари за новата му надгробна плоча и във връзка с цялото събитие успяват да издигнат такава плоча и поставят въпросния надпис.Така че за нас е много важно да знаем - идеята е чисто американска, осъществяването е американско и отразява изцяло американската гледна точка. Това, че в днешно време някои частни български лица или групи, или представители на официалните български власти също ползват това понятие, не означава,че то се среща в академичната ни историческа литература".
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
