Баба Тошка от Варна се къпе веднъж на 20 дни. Осъдена е на смърт...от студ тази зима

Недко Петров

На 23 май тя ще навърши 88 години, но от ден на ден за нея животът става все по-труден. „Оцелявам на ръба на мизерията. Краката не ме слушат, ръцете едва ги повдигам до раменете. Символичната пенсия пък допълнително ме натоварва“, признава ми баба Тошка Пенчева, след като ме посреща в скромния си дом.

Преди това тя сама дойде в редакцията на информационен сайт номер 1 на Варна Petel.bg, защото по-млади хора я посъветвали, че това е най-удачният начин, зовът й за помощ от помощ да бъде чут в цяла България.

Вилата й е доста надолу по стръмния необработен път на улица „Обзор“ в квартал „Боровец“. С три стаички, разположени върху 49 квадрата площ.

„През зимата ползвам само едната. Електрическата печка се развали, другата не ме оставя, но пенсията ми от 217 лева не стига за дърва. Вече свикнах от известно време да стоя на студено. Случвало се е да лежа по 3 дни само с кутия бисквити и шише вода до мен. Храня се основно с боб и картофи, рядко си позволявам месце“, разкрива стопанката. Баба Тошка от години е без телевизор. Няма си и радио.

Най обаче й тежи, че е без дрехи. Повече от 20 години носи единствения си панталон, а над него е само с една грейка и риза. Ходи с два чифта вехти обувки.

Готварската й печка пък върши наполовина работа - двата котлона са развалени, а третият е напукан и опасен за готвене. С къпането също е сложно. След като дървата не стигат да си стопли вода, взема топла баня най-много веднъж на 20 дни. Покривът в антрето също я тревожи. „Над дървените летви има цигли, но са амортизирани и като завали, дъждът прониква вътре, а зимно време е студ и мраз“, допълва баба Тошка.

Заради суровата лична съдба възрастната жена признава, че няма към кого да се обърне за помощ и подкрепа. През 1992-ра умира съпругът й, а месеци по-късно синът им е убит при неизяснени и досега обстоятелства. За дъщеря си и зет си не иска да говори, тъй като темата е болна. Не може да се порадва и на четирите си внучета.

„Двете ми деца ме дариха с по две внучки и двама внука, но след като синът ми си отиде, снахата отгледа техните наследници сама и аз не мога да претендирам да ги виждам. Виж, на щерката двете деца аз ги гледах, но сега отношенията ни са такива, че и те не идват“, казва още Тошка.

Питам я тогава при тази ситуация, в която се намира, вижда ли някакъв изход, има ли свои мечти, има ли каквито и да е надежди поне. Замисля се за кратко и отговаря: „Ремонтът на покрива може да почака. И с храната някак ще се справя. Ако нещо би ме направило малко щастлива - това са 4 кубика дърва до края на март, топло яке и здрав котлон. Работата е там, че колкото и да пестя, няма как да си позволя и трите неща...“

Желаещите да помогнат могат да го направят като звъннат на съседката Петя тел. 0894 692 672 или направо на адрес в местността Боровец-Север, Тошка В.П., парцел 597, улица "Обзор".