Бабата, ловила риба без билет, щяла да се обеси заради солените глоби

Дима Максимова; 24 часа

 

Баба Йорданка Димова от Златарица не знае как да благодари на президента Росен Плевнелиев, на кмета на градчето, че се избави от непосилна глоба от 2600 лв., защото ловила риба без билет и в забранен сезон.

“Сега съм по-добре. По-спокойна съм, ама откак ме хванаха, страх ме гони и не мога да се оправя. Един път човек като се разболее, тежко му е. Толкова пари аз как щях да ги дам?

Мислех си да се

отърва, като си

метна въжето в

гората, сега не ме

навестяват такива

мисли

Благодарение на президента, на кмета и на добрите хора, които ме защитиха”, казва баба Данка и стиска преписа от Указ 106, с който Росен Плевнелиев ѝ опрощава глобите.

След мощно недоволство в социалните мрежи и призив от “24 часа” държавният глава да отмени срамните санкции на нещастната жена на 8 юни тригодишното ходене по мъките приключи. 76-годишната полунеграмотна вдовица не може да прочете редовете със старческите си очи, но пази сакралния документ като единствена ценност.

“От съвета ми се обадиха и ми казаха, че опрощават глобите, пък после дойде и писмото. Аз не мога да го прочета. Навремето ходих на училище, ама баща ми имаше овце и по-често ходех да ги паса насам-нататък, толкова съм учила”, признава старицата.

Бабата бе спипана на 29 април 2013 г. от инспектори на агенцията по рибарство и аквакултури да лови риба с две въдици и “парашутка” в близката до градчето река.

Искала да опита

да хване нещо за

чорбица, защото

се грижи сама за

болния си син

с 210 лв. пенсия.

Въпреки молбите на баба Данка проверяващите ѝ съставили няколко акта, като наложили солени санкции. Улов нямало, но за капак конфискували такъмите, останали спомен от споминалия се съпруг.

За това, че ловила риба без надлежно издаден билет, друснали на бабата 200 лв. За хвърлени въдици в забранен период ѝ написали още 1500 лв., за ползването на забранена мрежа - още 2000 лв. По-късно местен магистрат намали глобата от 3700 лв. на 2600 лв.

Под натиска на групите във фейсбук да се помогне на баба Данка контрольорите се отказаха да прибавят и още 3700 лв. за нанесени вреди на рибните ресурси - все пак мрежата на жената била празна.

Кметът на Златарица Пенчо Чанев, който е юрист, помогнал на старата циганка да изпрати молба до президента като единствен изход да не я дадат на съдия-изпълнител. Последваха процедури с мнението на местната власт, че жената е социално слаба. След това молбата бе пратена до Министерството на финансите и едва след неговото съгласие президентът Плевнелиев положи своя подпис.

“На реката вече

не отивам. Страх

ме е,

не искам да я видя вече! Отидох да си опитам късмета и ме хванаха. Толкова пари ми туриха, че ако бяха отказали от президентството да ми ги опростят, не знам какво щях да направя. То и благодарение на вас стана. Мислех да ме вземат там, в затвора, да я лежа тази глоба. Откъде да плащам?”, реди баба Данка.

Преди бракониерската одисея старата жена не била влизала в съд и не се е сблъсквала със закона.

“Първият ми мъж почина, остави ме с четири деца, аз си работих в текезесето в Кубрат, много съм се трудила, и в Гърция ходих на работа. Не съм ги оставяла по сокаците децата, да крадат и да правят зулуми. Всичко съм си постигала с труд, а накрая тъй ме направиха, че ме е срам да изляза да ме видят хората. Рибарката ми викат, това е срам и унижение”, казва пенсионерката.

Продължава да разказва живота си, който не ѝ спестил несгодите. Събрала се с втори съпруг в Стражица. Гледали с него прасета в тамошното стопанство, докато разтурили текезесето. Така и Йорданка не събрала стаж за пенсия. Дали ѝ по старост - 170 лв. След кончината на мъжа ѝ получила 40 лв. вдовишка добавка.

Не стига немотията, ами щом човекът починал, неговите синове я изгонили на пътя. Тогава по-малкият ѝ син я прибрал в Златарица, за да не е на улицата. Не пречела в една стаичка на първия етаж от къщата му, но казва, че е като на квартира. Преди три години обаче по-големият - Станю, претърпял злополука и останал на грижите ѝ на легло. Криво-ляво

се пооправил, но

колкото да се

движи

Няма доходи, нито пенсия. Преди месец пак със съдействието на кмета Чанев от фонд “Социална закрила” му отпуснали 701 лв. да възстанови здравноосигурителните си права.

“Сега Станю е по-добре, но нещо краката не го държат и той трябва да върви по лекари, да може някаква пенсия да си изкара. Аз няма да съм все жива, че да го поддържам. Като умра, той няма да бъде тука добре, казвам му да си търси квартира, аз може да вървя с него”, плахо разкрива сложните семейни отношения баба Йорданка.

Двамата с 60-годишния наследник кретат с нейната пенсия, но

нямат право

на помощи

“От социалните казват, че всички със семейството на малкия излизаме из една врата”, обяснява баба Данка. Само че и неговата не е лесна. Съкратили ги с жена му и сега ходели из Балкана да поправят и измазват къщи. Често ги няма с дни.

Старицата опитва да помогне с каквото може в градината, да нахрани животинките. Екип на “24 часа” я сварва да затваря компоти от вишни. Добра жена ѝ дала да си набере, но киселият плод се консервира само с 2 лъжици захар. “Няма пари за захар. Не съм взела пенсията, а ме боли и кракът.

В аптеката не

дават лекове

на вересия”,

оплаква се баба Данка. Допреди случката с риболова не се спирала. Ходела в гората над Златарица и по къра да събира билки. Докарвала по някой лев. След сблъсъка с контрольорите обаче развила страхова невроза, вдигнала кръвно, трудно ѝ е да ходи.

“То и годините не са малко, но със страх да живееш, това не е работа. Сега вече гледам да не мисля за това, което ме сполетя, но от притеснението се съсипах. Аз признах, че не трябваше, ама грешката вече я направих. Една стара и глупава женасъм, не трябваше да постъпвам така. Видях хората, че хващат риба - и аз да хващам. То тоалетните всичките отиват в реката, тя е мръсна. За какво ми беше, да си навлека беля”, тюхка се жената.