Баби си броят стотинките за операция “Златно хапче”

“Докато съм жив, трябва да пия лекарства. Тук няма нито лекар, нито аптека, а като ида до града, лекарствата ми излизат двойно по-скъпи.” Това казва 39-годишният Шабан Касабов, цитиран от "24 часа". 

Той е инвалид с цироза на черния дроб, с две операции на хранопровода. Прекарал е инсулт, не вижда с едното око, не чува и с едното ухо. Шабан живее в с. Касаб на тридесетина километра от Мадан, а част от пътя е черен.

“Голяма мъка е, когато трябва да се купуват церове. Понякога и за елементарни хапчета трябва да пътувам до Мадан. Някои от лекарствата ми пък са специфични и ако ги няма там, трябва да се пътува до Смолян и до София”, обяснява той.

Касабов получава 200 лв. пенсия, има дете и съпруга, която е безработна. “Трябва да има помещение, пригодено за прегледи и лекарства в селата, и поне един път месечно на място да идва лекар и да изпълнява и рецептите”, казва съпругата му Ваня.

“Мъжът ми се поболя преди няколко години - с 82% инвалидност е, иначе от 26 г. гледам болния си брат Нури. Той е с шизофрения, 100% инвалид с право на придружител. Сега е на 50 г., до 28-та виждаше, но му се стопиха очите. С памперси е, къпя го в леген в стаята, че ме е страх да не се пребие на плочките в банята. Давам рецептите на хора, които пътуват до града, и чакам”, разказва съседката Емине Караасанова. Семейството има и кола и един път месечно, ако има пари, пътува специално за лекарства до Мадан.

Основен “диспечер” по доставката на церовете е кметът на Касаб - Рамиз Касабов. Той обаче е управник на още 4 села - Гарабина, Купен, Миле и Дишлийци, с общо 110 души.

“Поне 15 души са тежко болни, все възрастни хора. Когато ми поръчат лекарства, им нося, ама пътищата са черни и рядко идват коли за махалите. Скъпо е лично да им ги карам, но понякога при много спешни случаи се налага. Обикновено следя кой ще пътува и ги насочвам да си пратят рецептата по него”, казва кметът.

Той наглежда селата с мотор, защото няма пътища. Преди години до сградата на кметството, която е далече от махалите, имало лекарски кабинет, но го закрили. 

Тези, които не могат да пътуват, пращат рецептите си по когото могат. Преди време едва не станала беля - две жени с еднакви имена усетили, че са им разменили хаповете.

За да не ходят често до града, хората се запасявали с по-елементарни лекарства - аналгин, аспирин и антибиотици. Понеже са възрастни и трудно виждат, пийват и хапове с изтекъл срок на годност.

“Понякога един аулин за зъбобол може да стигне и 20 лв. Истински ад е, ако ти потрябва хапче през нощта”, казва мъж от Триград. Селото с 600 души няма аптека и е на 30 км от Девин. Още по-сложно е за Ждребово и Кестен, които са след Триград. Те нямат асфалтиран път. Лекарката не ги посещава, тъй като си потрошила колата. Купила джип, но и той се развалял постоянно.

“Всеки с кола в селото е като такси без пари, защото старците нямат превоз и постоянно се молят някой да им купи лекарства и да им занесе до доктора рецептурните книжки”, казва кметът на Сивино Бойко Даракчиев. 185 жители са записани при две джипита от Смолян и с. Смилян. Проблемът е, че има само един автобус, който тръгва в петък до Смолян и се връща обратно в Сивино чак в неделя.

Години наред Сивино нямаше проблем с лекар, тъй като кмет беше Здравко Филипов, който по професия е фелдшер. Той обаче замина за родния си град Балчик.

Първи помощници на кметовете при доставка на лекарства са млекарите и пътуващите микробуси. Те събират рецептите от цели села, купуват лекарствата и след това ги разнасят по домовете.

Обаче 55-годишен млекар е обвинен за доставка на медикаменти. Гранична полиция го спряла и покрай редовния из селата алъш-вериш на цигари без бандерол намерили и 231 блистера от 75 вида лекарства, повечето парацетамоли, аналгетици, лекарства за сърце и т.н. Обвинението на мъжа от с. Трекале е за разпространение на лекарства, без да е магистър фармацевт.

В смолянското село Търън в дните, когато се раздават пенсиите, идват микробуси с хранителни стоки, защото хората имат пари. Възрастните им предават и рецептурните си книжки, а шофьорите им носели хаповете. Системата работела безотказно, разказват местните.

По-голям проблем е беднотията, особено при жените. Възрастните жени нямат натрупан стаж и не могат да се пенсионират. И да са с пенсия, най-често тя е минимална и парите не им стигат за лечение.

“При нас бабите зъзнат на студа с часове, за да видят дали някой не пътува за Девин и да го помолят да иде и да им купи лекарства. На автобуса трудно може да се разчита, защото пътува само в понеделник и петък. В противен случай една рецепта за елементарна настинка, която, ако е 20 лв. примерно, може да излезе двойно. Селото е на 45 км от Девин в едната посока”, казва кметът на Осиково Велин Палигоров.

Зъболечението пък е лукс. Хората с болки разчитат на 55-годишния осиковец Симеон Николов. Някога той се снабдил с клещи за вадене на зъби и се научил да ги измъква като истински стоматолог. Иначе работи като пазач.

“Аз само вадя зъби. Преценям сам дали мога да го премахна, или трябва да се иде на дипломиран стоматолог, ако има индикации, че ще възникнат евентуални усложнения”, обяснява Симеон.

Хората го търсели главно през нощта, защото обикновено тогава най-често зъбите се обаждали. Твърди, че не е вземал и стотинка. Правел го на добра воля, за да помогне. По груби сметки за 32 години стаж като “стоматолог” е извадил около 500 зъба.

Той не използва упойка. “Всеки си идва, както си реши. Или е пийнал преди това, или идва въоръжен с куража си. След манипулацията обаче дезинфекцирам раната с истински медикаменти”, уточнява местният “специалист”.

Общо 113 села в Смолянска област нямат аптеки. Навсякъде се спасяват, както намерят. От години им обещават т.нар. мобилни аптеки, но до ден днешен нито една не е започнала да функционира.  Въпреки че се усвояват реални пари за разработка на т.нар. телемедицина, и по този въпрос също нищо не е направено.

Идеята е лекари да имат телевръзка с пациенти в най-отдалечените места - там, където трудно може да стигне линейка и да се окаже ефикасна медицинска помощ.

Системата е популярна в Европа и е внедрена през последните години в Румъния с множество телецентрове и 1500 устройства в различни общини на страната. Парите обаче засега прибират само авторите на проекти и консултантите. Те така не са стигнали до хората и сме далеч от северната ни съседка, която отскоро сочим като пример в здравеопазването.

“Законът позволява на личните лекари да продават лекарства. За целта обаче трябва отделно помещение, специален шкаф, документи за произхода им. Те трябва и да поставят цени на медикаментите, които не бива да надвишават максимално допустимите. Това е право, но не и задължение на личните лекари”, казва Снежана Бакърова, председател на Съюза на общопрактикуващите лекари в Смолян.

Бакърова, която има кабинет в село Смилян, е продавала лекарства, докато се открие аптека там. При наличие на аптека обаче джипитата нямали право да търгуват с лекарства.