България – Швейцария по минути (възстановка по памет) ГОЛЯМ СМЯХ
Понеже бях на мача и не исках да ми напълнят лаптопа със семки, не направих поминутно отразяване на вълнуващия като аромат на гуменка мач. Поради големия интерес от един фен на сайта и твърдението, че има цели 5-ма приятели, аз все пак ще направя разбор по минути, като ще възстановя мача по памет:
Малко преди да заритат топката – Двата отбора излизат на терена, искайки да спечелят в томболата на М-тел, която да ги обвърже с 3-годишен договор, чиито сметки ще се получат след 7 години и ще струват 80 000 лева. Обясняват как това е мач номер 100 на Стилиян Петров за националния отбор. Може би единственото му постижение. Стиляне, къде са трофеите!?
Малко след това, но все така преди началния съдийски сигнал – Пускат някакви валсове по уредбата и хората започват да освиркват, защото всички чакат новия хит на Емануела. Оказва се, че това е химна на швейцарците.
След това - Пускат химна на България. Никой не танцува. Какво неуважение!
- ’0 – Съдията свири. Свир! Все още никой не знае, че мачът ще завърши 0:0, затова все пак има някакъв заряд и напрежение.
- ’1 – Ивелин Попов пропуска да вкара от воле. Аут! Никога не съм харесвал момчета с женски имена. Все пак аплодирам, защото можеше да се казва Герган и да я бие в тъч.
- ’5 – Спас Делев е единственият, чийто екип Cappa не е полепнал по тялото.
- ’6 – Удивително е колко болезнена истина има в това, че на ръкавите на екипите на нашите има изобразени гейове, мисля си.
- ’10 – Разбирам, че вратарят на гостите се казва Вафли.
- ’15 – Някакъв с родопски чамове в сектора с фенове на гостите не спира да се клати като аутист. Сигурно са му дали камбанките, за да дрънчи и да не го изгубят, но може би са се престарали.
- ’23 – Тайно се надявам Лотар Матеус да пусне Здравко Лазаров, защото в края на мача може и да няма Здравко Лазаров, ако му свърши бутилката с кислород или пък се изгуби заради деменцията.
- ’26 – Лотар Матеус е на друга вълна и си мечтае да хване топките на момичетата на М-тел.
- ’33 - Измислям какво бих казал, ако бях гост-коментатор по телевизията: България играе по-добре, но нулата на таблото е с еднакъв шрифт и за двата отбора.
- ’45 – Махат футболистите от терена, понеже явно са се застояли много, а австрийската мобилна компания трябва да се снабди с нови клиенти, благодарение на глупава игра. Пускат Do it like a brother, do it like a dude по уредбата и почвам да танцувам, защото не вярвам да пуснат пак химните преди второто полувреме.
- ’46 – Доказателство за липсата на интелигентност във футболните среди е, че спират часовника на 45-ата минута и след петнайсет минути пак почват от същата. Ненужен труд, защото всеки нормален човек може да си прибави 15 минути наум и второто да си продължи от 60-ата минута.
- ’57 – Второто полувреме е по-скучно и измислям кратка викторина за хората, седящи около мен, но след като бивам заплашен на расова основа спирам и започвам да се опитвам телепатично да вкарам гол.
- ’60 - Сещам се, че би било суперяко, ако Валери Божинов излезе на терена с ламаринен железен стол и пребие Ники Михайлов, където миналата седмица приказва насрещу него глупости. Като по кеча!
- ’79 – Влиза Здравко Лазаров и си отдъхвам, защото поне знае накъде нападаме.
- ’79:26 – Здравко Лазаров се изморява и се хваща за кръста – космодискът е останал във Варна.
- ’84 – Мачът става толкова безинтересен, че дори швейцарците започват да люпят семки и да използват репликата: „Ай, ше играйти ли, вееее!“
- ’94 – Играта спира, а аз бързам към нас, за да се изпикая. Винаги след мач съм така.
