България, 21 век! Изхвърлиха като куче бездомен инвалид от общински приют, защото ... бил болен!

45-годишният бургазлия Радостин Стоев се бори за по-добър живот, след като от години е прикован на инвалидна количка. Днес той живее като бездомник, трудно му е да посреща и най-обикновените си човешки нужди. 
Мъжът търси мъничка искрица надежда, за да подобри начина си на живот.  От години той е на улицата. Преди Радостин е имал семейство и спокоен живот. До деня, в който жена му Радостина го напуска… тръгва си от него и двете им малки деца, за да продава плътта си. Заради шока и преживения стрес малко след това Радостин получава тежък инсулт и постепенно остава безпомощен в инвалидна количка. Преди той е имал нормална работа, дом и семейство, а днес търси по-светло място да прекара нощта, защото го е страх от нападение, разказва flagman.bg.

На 25 март за Радостин е осигурено място в приюта за временно настаняване в кв. „Акациите”. След като е пратен на задължителните медицински изследвания в РЗИ-Бургас обаче, той е изхвърлен от там, тъй като му били открили Хепатит Б. „Още отвън ме посрещнаха като прокажен, даже не влизах в някои от кабинетите. Взеха ми кръв в коридора, а после ми направиха и още един тест. В кръвта откриха Хепатит Б, а другия тест бе отрицателен. Как става това – не мога да си обясня? Нали ако съм заразен, и двете щяха да са положителни”, пита Радостин. Мъжът дойде пред сградата на Община Бургас, за да потърси  отговори за всички тези въпроси, които не му дават миг покой. "Престоят в приюта е 3 месеца - достатъчно време, за да си стъпя на краката. Не разбирам защо уж ми подадоха ръка, дадоха ми шанс, който след по-малко от 10 дни ми отнеха", пита се мъжът. 
За да се докаже диагнозата му, трябва да бъдат направени нови изследвания. За тях обаче той трябва да плати 40 лв., с които не разполага. Радостин не получава и инвалидна пенсия, тъй като здравните му осигуровки не са плащани от години. Той е подал молба до зам.-кмета по здравеопазването Лорис Мануелян за еднократна помощ от 500 лв., с които ще плати осигуровките си и ще кандидатства за пенсията, която макар и малка, би му дала мъничка искрица надежда за по-добър живот.