България е последна в ЕС по навлизане на цифрови технологии в икономиката и обществото
България е на последно място в Индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г., пише Дневник.
Въпреки увеличението на общия ѝ резултат класирането ѝ е по-слабо, от една страна, заради ограничените резултати в някои от отчитаните измерения на DESI, а от друга страна, заради по-доброто представяне на другите държави членки по някои от измеренията.
България се справя сравнително добре в областта на свързаността, особено на широкия достъп до свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. Постигнала е и значителен напредък в измерението "електронно правителство", като бележи все по-голям брой потребители и висока оценка за предоставянето на цифрови обществени услуги на предприятията.
Значително под средния резултат е в измерението "Човешки капитал", като цялостното равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в ЕС. Делът на хората с поне основни умения в областта на цифровите технологии е около 29% от българското население, докато средно за ЕС този дял е 57%. Едва 11% от хората притежават умения над основните, което представлява по-малко от една трета от средната стойност за ЕС.
България също така е доста под средното равнище във внедряването на цифровите технологии. Предприятията все още не се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от търговията онлайн: 6% от малките и средните предприятия продават онлайн (в сравнение със 17% средно за ЕС), 3% от всички МСП реализират трансгранични продажби и само 2% от оборота им е от търговия онлайн.
Според еврокомисията програмата "Цифрова България 2025" не е всеобхватна стратегия, която да подкрепя цифровата трансформация в страната, а разработената през 2017 г. Концепция за цифрова трансформация на българската индустрия (стратегията Индустрия 4.0) все още е на етапа на проект.
Свързаност
България е на 25-о място в измерението "Свързаност" на DESI 2019 (с едно-място по- назад от миналата година) въпреки лекото увеличение при повечето показатели за свързаност. В края на 2018 г. общото покритие с некомутируеми широколентови мрежи се увеличи с един процентен пункт до 96% от домакинствата, малко под средното за ЕС равнище от 97%.
Навлизането на широколентовия достъп е 58%. Въпреки увеличението на покритието 4G с 8 процентни пункта до 80% от домакинствата България все още трябва да навакса изоставането с 14% в сравнение със средната стойност за ЕС.
Разпространението на мобилните широколентови мрежи е нараснало значително (с 10 процентни пункта), за да достигне 97%, което е малко над средното за ЕС равнище от 96%.
С дела си от 75% България е малко под средната за ЕС стойност от 83% за домакинствата, обхванати от мрежи с достъп от следващо поколение (ДСП) с 30 Mbps, но е забележително, че всички тези мрежи са свръхвисокоскоростни, което поставя страната значително по-напред от средната за ЕС стойност (60%) в последната категория, която е повече ориентирана към бъдещето.
Ценовият индекс за фиксирания широколентов интернет е 81, т.е. малко под средната стойност за ЕС от 87. Това означава по-високи цени на човек, което може отчасти да обясни ниския процент на навлизане.
Две години преди края на националните програми за финансиране в рамките на Националния план за широколентов интернет (НПШИ) за периода 2014 - 2020 г. изпълнението достига едва 47%. Тези забавяния, изглежда, се дължат на необходимостта от допълнително национално финансиране и за някои законодателни промени.
През 2018 г. беше приета националната пътна карта, която подробно описва стъпките, необходими за изпълнение на задълженията по използването на "пионерната" радиочестотна лента 700 MHz за 5G. Голяма част от радиочестотната лента 3.6 GHz в България е на разположение и в готовност да бъде използвана за услуги 5G, но още не е разпределена по технически условия, подходящи за 5G. Операторите извършват изпитвания за 5G. България вече е набелязала някои потенциални кандидати за градове с мрежи 5G. Към днешна дата в България са разпределени само 14% от
всички 2090 MHz на хармонизирания радиочестотен спектър на ЕС. Това се дължи на забавянето в предоставянето на изключително важната част от радиочестотния спектър под 1 GHz за електронни съобщителни услуги в съчетание с липсата на търговски интерес към други радиочестотни ленти.
Въпреки известен административен и законодателен напредък усилията за предоставяне на целия радиочестотен спектър в обхватите 800 MHz и 700 MHz все още не са дали резултат.
България е втора в ЕС по брой на общините, обхванати от инициативата WiFi4EU, която насърчава свободния достъп до безжична интернет връзка за гражданите на обществени места.
Човешки капитал
По този критерий страната е последна в ЕС. Общото равнище на уменията в областта на цифровите технологии е сред най-ниските в съюза. Делът на специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии е бил 2.3% от общата заетост през 2017 г. Положителен е фактът, че жените са добре представени сред специалистите в областта - 1.3% от заетите в сектора, което съответства на средното за ЕС.
Отбелязва се, че има промени и в политиката - образователната система е в процес на реформи на всички равнища и въпреки че мерките не са изцяло в синхрон с мащаба на цифровата трансформация, все пак е засилен акцентът върху подобряване на цифровите умения.
Според еврокомисията въпреки полаганите усилия за справяне с ниското ниво на цифрови умения за България ще бъде полезно да има всеобхватна стратегия за умения в областта на цифровите технологии, за да се занимае с проблема както чрез образователната система, така и чрез повишаването на квалификацията на работната сила.
Използване на интернет услуги
Макар и да е подобрила резултата си, България е под средното ниво по използването на интернет услуги - 64% от гражданите използват интернет (в ЕС средната стойност е 83%), докато 27% никога не са го ползвали. Това е най-високата стойност в целия ЕС.
Измежду потребителите на интернет в ЕС българите осъществяват най-много видеоразговори; те са доста над средното за ЕС равнище и по отношение на активността в социалните мрежи (79%
спрямо 65%).
Освен това около 74% от потребителите на интернет четат новини онлайн, което е приблизително около средното за ЕС. От друга страна, българските интернет потребители проявяват по-малък интерес към използването на други услуги онлайн, по-специално електронното банкиране. То се използва само от 11% от ползвателите на интернет в сравнение с 64% средно за ЕС.
Едва една трета от ползвателите на интернет пазаруват онлайн, докато средният дял за ЕС е 69%.
Внедряване на цифровите технологии
Тук България отново е последна в ЕС. Макар българите да ползват интензивно социалните медии за лична употреба, само 9% от предприятията ги използват за популяризиране на бизнеса си в сравнение с 21% средно за ЕС. На последно място, броят на предприятията с висок индекс за интензивност представляват само 7.81% от всички предприятия.
Положително е, че 23% от дружествата споделят информация онлайн при средна стойност за ЕС 34%.
Въпреки че България е подписала Декларацията за сътрудничество в областта на изкуствения интелект, изпълнението на мерките за насърчаване на внедряването на приложения за изкуствен интелект в публичния и частния сектор изостава.
Цифрови обществени услуги
Страната е на 24-то място в ЕС. Представя много добре в предлагането на цифрови обществени услуги на предприятията; подобрила е резултатите си от предходната година и показателят ѝ вече достига 96 от 100 при средна стойност за ЕС от 85.
Броят на ползвателите на електронното управление също се е увеличил в сравнение с предходната година, като 61% от потребителите на интернет подават формуляри онлайн, почти колкото средната стойност за ЕС от 64%.
При услугите на електронното здравеопазване България заема 23-то място в ЕС, като 10% от българите са използвали услуги в областта на здравеопазването, предоставяни онлайн. Услугата на електронна медицинска рецепта се използва от 7% от общопрактикуващите лекари, а 20% от тях обменят медицински данни.
През изминалата година важни проекти като въвеждането на нови документи за самоличност с електронна идентификация и електронният подпис бяха значително забавени и бележат твърде слаб напредък.
Пълния доклад можете да видите в прикачения файл.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
3
1
