България спи върху огромен капитал: 102 млрд. лв. в банки и 30 млрд. за пенсии
Кадър Блумбърг
Случващото се с бюджета засяга всеки работодател. Докато един бюджет има приходна и разходна част, той има и своя инвестиционен компонент. Най-вероятно обаче скоро няма да имаме балансиран бюджет, което налага търсенето на по-нестандартни решения. Това каза Антон Панайотов, председател на Българския форум на бизнес лидерите, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
„Забелязваме, че не се гледа достатъчно широко в посока това да се използва свободният ресурс в банките, пенсионните фондове и физическите лица“, коментира гостът. Когато говорим за капиталови инвестиции в бюджета, трябва да търсим възможност целият свободен ресурс да бъде мобилизиран.
Как държавата може да се възползва от капиталовите пазари?
Вместо да се товарим с дългове, проектите, които изкисват дългосрочни инвестиции, могат да бъдат отдадени на концесия. Например, всички пенсионни фондове проявяват интерес към това да инвестират в инфраструктурни проекти в България. Това ще намали напрежението върху държавата да търси допълнителни средства.
Според събеседника много са причините този подход да не се прилага. Да се работи с капиталовите пазари е практика, която не е достатъчно развита дори в Европа. В САЩ съществуват общински облигации, което позволява на общините да се финансират през капиталовите пазари.
Той допълни, че за да се получи масовост и да се използва „спящият капитал“, той трябва да намери път до капиталовите пазари. Не бива, когато говорим за капиталови пазари, веднага да асоциираме това с риск заради неуспехи в миналото.
Ролята на държавните ценни книжа
„Между 200 и 400 хиляди души биха инвестирали в български държавни ценни книжа. С други думи, държавата може да пласира стотици милиони на година чрез тези инструменти, а това ще облекчи бюджета. Това показват примери от съседни държави като Румъния и Хърватия“, обясни Панайотов.
Не смятам обаче, че ние бихме могли да използваме модела на Хърватия. Там централната банка разполага със 70 пункта, където държавните ценни книжа се пласират първично. „Книжата са финансов инструмент, който трябва да се разпространява през компании, които са подготвени да работят с крайни клиенти – банки и инвестиционни посредници“, сподели гостът.
За да се върне доверието към капиталовите пазари, трябва да се започне с инструменти с по-нисък риск – държавни ценни книжа и други сходни инструменти с по-нисък риск. „Разбира се, компаниите, които са готови да поемат рискове, се насочват към САЩ. Това лекува един голям проблем, който българските компании имат – те се движат прекалено бавно“, обясни Панайотов.
Натискът за прекратяване на войната в Украйна е силен, но е малко вероятно да се случи по този начин. Това няма да има траен ефект върху ценообразуването на активи, защото това е стара новина.
При Фед е по-интересно, тъй като прогнозата е до 1,5 милиона американци да изгубят работата си заради AI. „Очакванията за пазарите са, че няма да генерират повече от 3-4% нетна доходност през следващите години“, прогнозира гостът.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
