Българското строителство губи скорост - годишният растеж се срина от 6,8% до едва 0,6%
Булфото
Българското строителство показва признаци на забавяне, които все по-отчетливо контрастират с натрупания положителен резултат от началото на годината. През септември 2026 г. производството в сектора е намаляло с 1,1% спрямо август, с което страната ни регистрира втори пореден месечен спад. Въпреки това годишното сравнение остава положително, макар и с чувствително отслабнала динамика. Данните на „Евростат“ очертават картина на неравномерно възстановяване в европейското строителство, при което националните пазари се движат с различна скорост и в противоположни посоки, предаде БГНЕС.
България: положителният годишен резултат прикрива охлаждане
Според публикуваните на 19 ноември данни на „Евростат“ строителното производство в България се е свило с 1,1% през септември спрямо предходния месец. Това е продължение на тенденцията от август, когато беше отчетено намаление от 1,0%. Така в рамките на два последователни месеца секторът натрупва спад от над 2%.
По-важен сигнал за състоянието на строителната активност дава годишното сравнение. През септември 2026 г. производството в България е било с 0,6% над равнището от същия месец на 2025 г. Положителният резултат обаче е значително по-слаб спрямо предходните месеци: през април годишният ръст е бил 6,8%, през май – 4,0%, през юни – 5,6%, през юли – 4,7%, а през август – 2,2%.
Тази последователност показва отчетливо забавяне на годишния темп на растеж. За пет месеца положителната динамика се е свила от 6,8% до едва 0,6%. Следователно, макар българският строителен сектор все още да запазва годишен растеж, неговата експанзия постепенно губи сила.
Европа: различни траектории на строителния сектор
На общоевропейско равнище септември също не носи убедителни признаци за възстановяване. По предварителни сезонно изгладени оценки строителното производство в еврозоната се е увеличило с 0,1% спрямо август, докато в ЕС е намаляло с 0,5%. За сравнение, през август беше отчетен спад от 0,5% в еврозоната и нулева промяна в Европейския съюз.
Годишната картина е още по-показателна. През септември производството в строителството е намаляло с 1,5% в еврозоната и с 1,4% в ЕС спрямо същия месец на предходната година.
В отделните държави членки различията са значителни. Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%. На противоположния полюс са Унгария със спад от 9,9%, Румъния със 7,8% и Полша със 7,2%.
При годишното сравнение най-сериозно намаление е регистрирано в Испания – 9,7%, Полша – 8,9%, и Унгария – 5,6%. Най-силен растеж отбелязват Румъния с 13,1%, Финландия с 12,6% и Словения с 4,9%.
Особено показателен е примерът на Румъния. Въпреки резкия месечен спад от 7,8% през септември, страната запазва годишен ръст от 13,1%. Това потвърждава, че едномесечните колебания не са достатъчни за оценка на цялостната траектория на националните строителни пазари.
Забавяне, но не и общоевропейски срив
Данните показват, че България се намира в междинна позиция. Страната запазва положителен годишен резултат, докато средните показатели за еврозоната и ЕС остават отрицателни. Същевременно последователното отслабване на годишния растеж и двата поредни месеца на спад очертават необходимостта от по-внимателна оценка на състоянието на сектора.
Индексът на строителното производство измерва динамиката на реалния обем на дейността, а не изменението на цените или стойността на строителната продукция. Показателят обхваща строителството на сгради, гражданското строителство и специализираните строителни дейности.
Българското строителство все още се представя по-добре от средното за Европа на годишна база, но преднината му постепенно се стопява. Именно това разминаване между положителния годишен резултат и отрицателната месечна динамика е най-същественият сигнал в новите данни на европейската статистика.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

