Бързите кредити през 2025 г. – факти и информираност
Бързите кредити се превърнаха в естествено продължение на дигиталния живот – с няколко клика потребителят получава средства по сметката си. Днес вече всеки четвърти българин е ползвал поне веднъж услугите на небанкова финансова институция, показва проучване на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК). Над 90 % изплащат задължението си в рамките на една година, но при останалите бавенето бързо прераства в спирала от такси и колекторски практики.
Размерът на портфейла в сектора е 4,329 млрд. лв. (3,3 % от БВП) към края на III трим. 2024 г., а годишният ръст е 18 %. Най-големият дял – близо три милиарда – са заеми с матуритет над пет години, което показва, че “бърз” вече не винаги означава “краткосрочен”.
Увеличаването на обемите води и до повече просрочия. Необслужваните бързи кредити достигат 475,9 млн. лв., което е скок от 30,8 % за година – ясен сигнал, че рискът в портфейла на специализираните дружества расте по-бързо от самия пазар.
В същото време общата сума на потребителските кредити, отпуснати от банковата система, вече е 19,216 млрд. лв. (+11,7 % на годишна база), което подсказва, че банките продължават да доминират при по-големите и по-евтини заеми.
Средната лихва по банковите потребителски заеми остава висока – 9,3 % към март 2025 г. Това обяснява защо част от домакинствата все пак избират небанковия продукт – при близки разходи за обслужване, процесът при тях често е по-бърз и бюрокрацията – минимална.
Гледано в по-широк мащаб, задлъжнялостта на домакинствата по всички видове кредити вече надхвърля 45,8 млрд. лв. или около 23 % от БВП – исторически връх, който подхранва и вниманието на регулатора.
За да не ставата част от статистиката на хората, които изпадат в неплатежоспособност, споделяме тези 5 съвета на експертите от Lendivo.
Пет въпроса, които да си зададете, преди да изтеглите бърз кредит
1. Наистина ли парите ви трябват веднага?
Небанковите фирми рекламират “одобрение за минути”, а фактът, че 90 % от заемите се връщат в рамките на година, показва, че много клиенти ги използват за кратки ликвидни дупки – ремонт, техника, форсмажор. Ако нуждата не е неотложна, банката почти винаги излиза по-евтино.
2. Колко ще ви струва забавяне?
При 30 % годишен ръст на просрочените бързи кредити санкционните лихви вече не са изключение, а правило. Проверете таксите при просрочие и дали те трупат лихва върху лихвата.
3. Какъв е реалният ГПР?
Дори при банковите потребителски заеми той достига 10 %, а при бързите кредити често се движи в горната законова граница (до пет пъти законната лихва). Сравнете офертите не по номинална лихва, а по ГПР и общо оскъпяване.
4. Сравнихте ли алтернативите?
Потребителският банков кредит със средна лихва 9,3 % може да изисква поръчител, но спестява скъпите такси за продължаване на бърз заем. При суми над 3000 лв. разликата в крайна цена става значителна.
5. Ще удържите ли на дисциплината?
Фиксирайте месечна вноска в бюджета си. Помнете, че необслужван заем може да бъде продаден на колектор, а просрочието остава в Централния кредитен регистър и затваря вратата към бъдещо финансиране.
*публикация
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта