Бедна аграрна страна ли е била България преди 1944 г.?
Кадър Ретро Варна
Макар и след две национални катастрофи преди 1944 година България е била най-развитата страна на Балканите и страна със средни европейски доходи по стандартите от онова време.
Страната е била на 29-то място в света по население с около 7 милиона души, колкото Гърция и отличен прираст до 1972-та години, когато българският етнос спира да се увеличава.
През 1939 година населението на Турция е било 17 милиона души. За сравнение сега Турция е 85 милиона души, а Гърция 11.
Първите български автобуси са от марката „Херкулес” и са произведени във фабриката на братята Димитър и Атанас Илчеви във Варна. Рейсовете влизат в експлоатация на 27 май 1937 г.
Те стават едни от най-търсените у нас, заради високото си качество и достъпната си цена, спрямо чуждестранните си конкуренти. Производственият капацитет на фабриката е почти четири каросерии месечно, като наред с едносерийните автобусни надстройки, се изработват линейки и дори малки партиди леки автомобили с каросерия тип седан.
С един от тях братът на Димитър Илчев – Атанас, участва в Първия автомобилен събор във Варна, проведен от 14 до 16 август 1938 г.В периода 1937 – 1940 г., продукцията на „Херкулес” без изключение се представя със собствен щанд на Международната мострена изложба във Варна.
„Братя Илчеви” АД поддържа автобусните линии във Варна и района до Втората световна война. За съжаление след победата на комунизма на 9 септември 1944 г. акционерното дружество и фабриката са ликвидирани. С тях „умира” и първият български автобус.
Представяте ли си днес България да произвежда собствени изтребители, пътнически самолети, автомобили, компютри, космически апарати и изобщо всичко, което човешкият технологичен гений може да измисли?
Звучи фантастично, но за българите преди век това е било съвсем естествен ход на нещата.
През 1903 година американските братя Райт изобретяват първия моторен самолет.
Ще минат още години преди САЩ да почнат първото серийно производство на моторни самолети.
Трудно е да си представим, но само няколко години по-късно България започва целенасочени опити да прави собствени "летателни машини".
10 август 1915 г. се счита за начало на българското самолетостроене.
Осъществен е успешен пробен полет на първия български аероплан в Божурище, построен от изобретателя Асен Йорданов.
Оказват се успешни.
България създава 25 различни типа самолети в периода 1915 - 1954 г., но с влизането във Варшавския договор се слага край на българското самолетостроене.
Бойният пилот и преподавател във Военната академия "Георги Стойков Раковски" полковник проф. Димитър Недялков разказва в "Операция история" за времената, когато страната ни сама е произвеждала самолети и е създавала летателни машини на световно ниво.
Скоро у нас ще честваме 105 години от производството на първия български самолет. За българската държава е било въпрос на стратегия да развива самолетостроенето, обясни полковник Недялков пред Bulgaria ON AIR.
"През 1912-13 година България е била водеща в света на авиационното дело. Била е на 7 място, тогава сме учили света как се използва аероплана като средство за постигане на стратегически цели по време на война" каза той.
По това време страна ни разбира, че без авиация не може да постигнем идеала си за национално обединение.
Първите опити са започнали през 1914 г., държавата подпомага Стефан Калинов, Асен Йорданов, които започват да строят първите аероплани у нас.
Първо, на ниво правителство се отпускат пари за направата им. Второ, имали сме два пленени турски "Harlan"-а - немска конструкция, които попадат в наши ръце при превземането на Лозенград. Техните двигатели, както и части от тях са използвани за направата на първите аероплани - на Калинов и Йорданов, обясни полковникът.
През 1915 година започват да правят тестовете с тях. Първият български самолет, закупен от българската държава, е на цена от 16 000 лв.
През 1925 година България успява да създаде Държавната аеропланна работилница в Божурище, първото самолетостроително предприятие у нас, през 1927 г. в Казанлък се създава второ авиационно предприятие, а през 1939 година в Ловеч се създава авиационен завод по полски проект. Идеята е да започнем да правим авиационни изтребители и бойни самолети.
Там са направени и първите български изтребители. За 10 години произвеждаме самолети, които са на европейско ниво, обясни проф. Недялков. През 1936-36 година 80% от авиационния ни парк е бил произведен у нас.
По думите му по това време България е имала пикиращ бомбардировач, произвела е 24 транспортни двумоторни самолета, произвела е 50 самолета КБ-11, което е съвременна авиационна техника.
Според Парижкия мирен договор (1947 г.) от 960 самолета на България е разрешено да притежава 70 самолета, с учебните - 90.
До 1954 година страната ни произвежда самолети, но с влизането във Варшавския договор се слага край на българското самолетостроене.
През януари 1950 година нарочна комисия решава да се унищожи цялата техническа документация на създадените 25 конструкции български аероплани, някои от които са били уникални.
Били са унищожени и техните прототипи, днес българският "ДАР-10" може да се види в техническия музей в Загреб, у нас няма, завърши полковник Недялков.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
5
