Не се сещам как се наричат хора, които гласуват за една мутра с надеждата да ги оправи. Вероятно се наричат наивни, или може би отчаяни…

На Борисов, който през годините с удоволствие цитираше корупционния индекс на „Трансперънси интернешънъл” за България, сега му светнало, че тоя индекс не бил това, дето той си представял. Просто новата правосъдна министърка, бивша изпълнителна директорка на „Прозрачност без граници”, му превела какво означава Corruption Perceptions Index. В смисъл, че показва как хората възприемат, как усещат нивото на корупция. И на Бойко му се светнало: „Не е направено изследване в 20 фирми, примерно в 10 е имало корупция или в толкова министерства - еди-какво си, а на усещането на хората. Сиреч, питат фирми в бизнеса и те казват - усещането за корупция го има. Всъщност и мен да ме запитат, и аз може би ще кажа да, усещам, че в някои от системите има корупция...”

Да, така е. Но доколкото истината е непознаваема, човек се ръководи от усещанията си за нещата, не ли? Пипнеш-изгориш се-пуснеш. Лапнеш-горчи-плювнеш... Сещам се за оня действителен случай, дето Нане и Вуте влезли в басейна на градската баня. И Вуте се оплакал на Нане, че има усещане, че една рибка му е влязла отзад. Пък Нане му рекъл: „Дръж се естествено! В басейна рибки нема...” Според други източници му рекъл: „Плувай, плувай, тука риби нема...” Та, искам да кажа, че усещането не е излъгало Вуте в същественото, а именно, че нещо му влиза. А дали е рибка, или го прекарват, това в случая е второстепенен въпрос. 

Усещането е което движи и западните инвеститори. Западният инвеститор, като получи усещания, че в басейна има рибки, събира си дърмите и изчезва... Тук истината няма нищо общо. 

В книгата си „В сянката на Борисов” колегата Бакалов обяснява как Цветелина купила само за 100 хил. Евро 49,99% от Българо-американска кредитна банка (БАКБ) - с активи, оценени на 376 млн. евро. Фондът „Експат кепитъл” на Никито Василев предлагал за БАКБ 7 млн. евро. И от БНБ разрешили на Никито да я купи. Обаче шефът на БНБ Искров нещо се изметнал. Привикал ирландските собственици на банката и ги посъветвал да се откажат от тия 7 млн. и да я продадат на ЦКБ за... 1 лев (50 евроцента). И ирландците останали потресени! В смисъл, получили усещане... После ЦКБ внезапно се отказва от офертата си. Но пак не идва ред на Никито, ако и да дава 7 млн. Голямата награда отива при Цветелина срещу 100 хил. евро – сума, каквато приблизително Сидеров е похарчил за апартамент на Деница Гаджева. 

И сега според нас ирланците ходят по света и обясняват как имат усещане, че България е корумпирана страна. Същото разправят и българите, които са посветени в далаверата. И честно казано, човек трудно би могъл да ги укори за усещанията им. Не ли?

Може би да ми възразите, че БНБ е независима институция? И ще бъдете прави. И смешни. Също толкова смешни ще станете и ако почнете да ми възразявате как Бойко и Цветелина са се разделили. Не слушайте какво ви говорят! Доверете се на усещанията си! Както в случая с Вуте, усещанията са тези, които ни предпазват от прекарване.

И още две думи от премиера, щото той тия дни се лее... Щях да кажа като дизентерия, но се сетих, че това вече го е казал Хенри Милър... „Много разчитам, вика, на синдикатите да не прекаляват с дърпането на дявола за опашката. Има много лумпени в държавата, които в един момент ще излязат, ще почнат да мятат, да се бият с полицаи, ще ескалират напрежение, което след това те няма да могат да овладеят.”

Това, че има много лумпени, не подлежи на съмнение. Ако ги нямаше, Сидеров, Янето и сам Борисов щяха да гледат политиката през крив макарон... Е, за Бойко специално не гласуваха само лумпени, а и... Сега не се сещам как се наричат хора, които гласуват за една мутра с надеждата да ги оправи. Вероятно се наричат наивни, или може би отчаяни…

Всички коментари на Тони Филипов четете тук