Бисер Димитров – последния мохикан от бронзовия Спартак

28.08.2018 / 11:22 3

Бисер Димитров – Биско, е последният мохикан от първия бронзов отбор на Спартак в „А” група.

Тази вечер в 19,18 часа той ще присъства на тържеството послучай 100-годишния юбилей на клуба в Драматичния театър "Стоян Бъчваров". 

Славният десен защитник отдавна се е увековечил в историята на Спартак (Варна) най-малко заради четири неща.

Биско е несменяем титуляр в 10 поредни сезона в елита 1995/1964, част от славния Спартак, който печели първия си бронзов медал в „А” група - 1955, един от футболистите при евродебюта на тима и четвърти в клубната ранглиста по изиграни мачове при майсторите – 224. Димитров е носил веднъж и екипа на „Б” националния отбор, а след края на футболната си кариера работи като криминален експерт. Женен е за Елена, има двама синове Мирослав и Тодор, и четирима внуци – Петър, Бисер, Елена и Иван.

Бисер Димитров отпразнува подобаващо преди година и 99-ия рожден ден на Спартак, макар че датата му навяваше и тъга.

„Хубав и неповторим празник направиха феновете, но на тържеството аз бях със смесени чувства. От една страна се радвах на тези млади хора, които бранят като соколи каузата на клуба. Но от друга, ми липсваха моите съотборници, с които станахме трети в „А” група. Сигурен съм, обаче, че там в отвъдното, те се чувстват по-добре”, каза тогава за „Народно дело Седмицата” Бисер Димитров.

Последният все пак изрази задоволство, че имената на бронзовите медалисти от 1955-а никога няма да потънат в забвение за младите и бъдещите поколения, благодарение на книгите и интернет, и на един дъх изрежда бронзовия състав: „Бог да ги прости, всички. За мен бе чест, че играх с такива величия. На вратата пазеше Христо Вълчанов, а пред него бяхме аз, Илия Кирчев и Спиро Филипов. След това Димитър Ненчев-Бакала и Кирил Пандов, както и Благой Янев, а напред - Иван Киров-Шопчето, Тома Захариев, Георги Арнаудов-Алаха и Христо Нанов.”

Бисер Димитров е насочен към футбола от своя баща и в детските години гони топката в махалата, а по-късно – в Търговската гимназия. Три пъти е градски шампион с Червено знаме, а после отива да работи в в Първи май и с отбора на фабриката участва в първенството на Североизточна „Б” група.

Като войник Димитров е граничар в Любимец, откъдето Спартак го откомандирова във вътрешни войски във Варна и през 1955-а започва кариерата му в представителния тим. Дебютира на 24 април при 0:0 с Торпедо и два месеца по-късно става бронзов медалист. Това си остава най-доброто постижение на отбора в „А” група и досега, което е повторено през 1984 година.

„Всички бяхме местни момчета и невероятен колектив, а на терена се раздавахме от патриотизъм и голяма любов към Спартак”, спомния си Биско. За него лидер е Илия Кирчев – феноменален футболист, който играе на всички постове в защита: „Софиянци даваха мило и драго за Илия, но той остана верен на Спартак. Беше и мъж на място. Отказа покана за „А” националния отбор, защото му поставиха условие да е ляв бек, тъй като либеро беше Манол Манолов.”

В първите си футболни години Биско не играе за премии. Той и другите титуляри вземат заплати като старшини към МВР, а колегите им са назначени в предприятия. За бронза през 1955-а Димитров получава сервиз от кристални чаши от Белослав. По-късно защитникът се разписва срещу 30 лева премия (27,50 бева чисти) при победа, а след един успех над Черно море прибира рекордните 600 лева.

Паметни за Биско са победите над ЦСКА с 2:1 през 1957 година на „Колодрума”, когато съперникът е с 10 национали, и с 6:2 над Локомотив (Сф) с Йосифов, Иван Димитров и Котков. Разбира се, и 1:0 срещу Левски през 1961 година в София. По онова време няма крила, които да се похвалят, че са накарали Биско да падне по гръб. Но той самият признава, че е изпитвал трудности по фланга срещу Фанфана и Гугъла от Славия и Никола Димитров от Черно море.

„Веднъж ми казаха, че ако опазя Гугалов, ще бием Славия на „Колодрума”. В първите 15-20 минути гледах да съм залепен до него и той ми скри топката – пуска я край мен и дръпва мощно с нея. Тогава му заиграх зона и проблемите свършиха. Спечелихме с 1:0”, връща се назад в годините Димитров.

Като футболист той е най-доволен, че винаги е играл пред пълни трибуни на „Колодрума” и градския стадион. Вечно ще помни и идола си Жечо Тунчев от Шипченски сокол, който си отива от белия свят едва на 32 години, покосен от туберколоза. Шест месеца по-късно на гроба му умира и братовчедка на Биско. Дамата не успява да прежали загубата на любимия си.

Освен че е на „ти” с топката, Бисер е също бърз, повратлив и коректен футболист. Не помни да е посягал на съперник в гръб, нвикога не е гонен от терена. Логично в 10 сезона поред е бетониран като десен бек, нито веднъж не е резерва и пропуска само няколко мача заради контузии. През 1961 година е финалист за Купата на съветската армия, участва и първите двата мача на Спартак в Европа същата есан. На 1/16-финалите в турнира за КНК варненци правят 0:0 с Рапид във Виена, но губят в реванша с 2:5 у дома.

Биско носи екипа на Спартак до лятото на 1964 година, когато отборът изпада в „Б” група. На рождения си ден на 29 юли Димитров е информиран, че е освободен от клуба. Потресен, 30-годишният бранител ”пожелава” за сбогом на любимия си тим да не влезе 2 години в „А” група. В крайна сметка поправителният изпит на спартаклии трае цели 6 години.

Днес 84-годишният Бисер Димитров кара спокойни старини в кв. „Аспарухово”. Гледа футбол по телевизията и играе бридж с ветераните в клуба им на бул. „Генерал Колев” във Варна.

--

Куриозите на Биско

На мач срещу Левски в София Димитров избива топката с ръка от голлинията, но съдията дава корнер. Левскарите заобикалят Биско и той признава, че е отклонил топката с ръка. Реферът се коригира и отсъжда дузпа, от която пада единствения гол в мача. На другия ден Бисер е похвален за морала във вестник „Народен Спорт”.

--

При победата с 1:0 над Локомотив (Сф) във Варна Биско прави своята първа и последна дузпа в кариерата. Тя обаче е пресилена, тъй като избива топката, а Котков се хвърля върху гърба му. Малко по-късно съдията Хари Узунян свири и втора смешна дузпа за гостите. И двата 11-метрови удари са спасени от Христо Вълчанов, а реферът е наказан повече да не свири в „А” група. Една седмица по-късно преди мач в Пловдив Биско отива да се обръсне и сяда на стола на бръснаря Узунян. „Сега да не ме резнеш с бръснача, както ни резна със свирката във Варна”, предупреждава клиентът.

---

Спартак гостува на Дунав и е по-добър, но столичният съдия Димитър Таков свири в полза на домакините. Веднъж дори проспива засада и русенци печелят с 1:0. Дни по-късно Биско се засича с арбитъра във влака за София. Шефът на вагон ресторанта Таков посреща с усмивка въпроса на Димитров защо е подпирал русенци: „Аз съм домакински съдия, братче. Помниш ли с мен вие и Черно море да сте губили някога във Варна?”.

 

 

Всяка минута очаквай новина в PETEL.BG!

Публикувай директно всичко в групата ТИ, РЕПОРТЕРЪТ! Снимай и пускай всичко интересно!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg 24 часа в денонощието! 

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html


Коментари
Коментирай чрез Facebook
10
0
Наблюдател (преди 2 месеца)
Рейтинг: 0 | Одобрение: 0
Аз съм заклет черноморец, но честитя на съгражданите си от варненския Спартак  юбилея.  Желая Ви успехи и скорошно завръщане в АПФ група. Варна заслужава да има два отбора и да се радваме на вечното местно дерби. 
16
0
1918 (преди 1 годинa)
Рейтинг: 0 | Одобрение: 0
Някога за футболистите е било чест и гордост да защитават клубния цвят на терена а сега за голяма част от глезльовците,наречени футболисти
17
0
1918 (преди 1 годинa)
Рейтинг: 0 | Одобрение: 0
Бъди жив и здрав, Биско!
Напиши коментар

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2018 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама