Бомба под седалката разкъсва бизнесмена Йордан Харасимов. Разследването продължава
Цанко Цанев, "24 часа"
В слънчевия 24 февруари 2012-а в 8 ч съвестни студенти бързат за лекции в Икономическия университет във Варна, пише 24chasa.bg. Светофарът до историческата сграда светва червено и всички коли спират. За техен огромен късмет. Защото в същия миг се чува адски гръм от идващото по магистралата “Ауди А8”. Черната лимузина се кани да завие наляво, когато се разпуква като шоколадово яйце и се забива в светофара.
По чудо никой от пешеходците не е пострадал след дистанционното задействане на бомбата. Минути по-късно от шофьорската седалка, на която се е килнал мъртъв 52-годишният бизнесмен Йордан Харасимов, изпадат части от плътта му. Гледката е ужасяваща.
На място пристига говорителката на полицията Калинка Пенчева, която признава, че известният още като Даката Харасимов е приятел. “Лицето на загиналия е напълно обезобразено. Части от колата са се разхвърчали в радиус от 50 м”, каза тя. И призоваваше със сълзи на очи хората да не гледат останките на бизнесмена и да не правят снимки с мобилните си телефони.
Директорът на Центъра за спешна помощ д-р Мая Рашева каза, че за инцидента е постъпил сигнал в 8,03 ч. Пристигналият на място екип е установил, че в колата има мъж, който е в тежко състояние. Според Рашева пострадалият е бил с дупка в корема, с която е невъзможно да остане жив.“В 10 ч трябваше да пием кафе с Данчо. Сега бях при жена му Мария и децата. Голяма трагедия. С него се гмуркахме постоянно, беше добър водолаз. Той е човекът, който ме спонсорира да потопим самолета на Тодор Живков в морето”, каза разплакан фотографът Орлин Цанев, който също дойде да види лобното място на приятеля си.
Тогавашният директор на ОД на МВР във Варна комисар Димитър Димитров заяви веднага след взрива, че полицията работи по всички версии, в това число и за покушение заради засегнати икономически интереси.
Делото за разследването на убийството на Харасимов е върнато на 1 август т.г. на полицията като неразкрито, заяви говорителят на окръжната прокуратура Радослав Лазаров.
“Това е случай, по който работи звеното за борба с организираната престъпност под надзора на прокурор Даниела Петрова. БОП вече е в структурата на ДАНС”, гласеше официалният отговор от МВР.
Делото за убийството на Харасимов е едно от наблюдаваните от Европейската комисия. Предполага се, че то е включено в мониторинга на Брюксел от Висшия съдебен съвет.
Парадоксално е, че Йордан Харасимов бе любимец на всички във Варна. Бившият трикратен шампион по класическа борба бе харизматична личност.
Той не отказваше спонсорство, бореше се за промени в Закона за рибарството, славеше се като народен капиталист. Всеки Никулден цялото предприятие с всичките му 150 работници празнуваха с щедрата благословия на бизнесмена.
Говореше се, че има връзки с висши полицаи и прокурори. Близка на Харасимов бе дама с научна титла, която доказваше, че дънното тралене трябва да бъде разрешено, за да бъдат унищожени рапаните, които изяждат мидите. А точно рапаните бяха основната
реколта, която Даката береше от морето с трите си кораба и консервираше за японския пазар.
Харасимов е бивш шампион по класическа борба и дългогодишен председател на клуба по класическа борба “Локомотив 93”. Навремето е бил в прочутите олимпийски надежди.
Даката има дъщеря Полина и двама синове - Георги и Йордан. По-големият - Жоро, помага в бизнеса. Полина пое изцяло бизнеса, след като баща като че ли се бе оттеглил през последната година, преди да загине.
Дълго време Харасимов бе в болница заради дископатия и започна да се появява рядко във фирмата си. Той бе надеждата на варненските рибари. Всички, които ловяха риба от Варна до Дуранкулак, разчитаха на неговото изкупуване.
Не случайно той стана учредител на браншовата рибарска организация “Черноморски изгрев”, с която официално работеше ИАРА и чийто зам.-председател бе. Даката бе в основата на протести срещу румънските власти, които арестуваха наш кораб в тяхната икономическа зона.
“Всичките ни видове черноморска риба са търсени на световните пазари. Само никой не иска цацата. Какви ли опити не съм правил да я пласирам”, заяви преди 6 г. пред “24 часа” Харасимов.
Освен рапани той произвеждаше и консерви от черноморски риби. Имаше и борса за продажба на едро. Даката бе собственик на 4 риболовни кораба и флотата му е сред големите преследвачи на калкан. И все пак, кой уби Даката? Според негови конкуренти пазарът за рапани в Япония и Южна Корея е толкова ненаситен, че на практика няма противопоставяне между българските фирми износителки, които са 4.
В медиите излязоха какви ли не версии, включително и такава за любовно отмъщение.
Харасимов е имал проблеми с купени от него земи в Южната промишлена зона във Варна, където е цехът му. Той имаше и спорове за новото рибарско пристанище, което създаде на новия канал от морето до Варненското езеро.
Според хора от рибарския бранш Харасимов обаче известно време се е движил с охрана, въпреки че според приятелите му не бил получавал заплахи. “Не знам Харасимов да е имал врагове, мисля си да не са го объркали”, заяви Петър Василев, председател на сдружение “Черноморски риболов”.
Според него не се е коментирало Харасимов да има сериозни проблеми. Василев заяви, че в сектора не се води война. Той изрази мнение, че инцидентът едва ли се отнася до рибарството. Браншовата организация на взривения Йордан Харасимов - “Черноморски изгрев”, обаче беше в явно противостоене с асоциацията на преработвателите на риба в София “БГ фиш” с шеф д-р Йордан Господинов.
“Ние издействахме на среща с шефа на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) д-р Драгомир Господинов калкан за всички”, заявяват гордо от асоциацията в сайта си. И добавят, че на срещата на 16 януари Харасимов, като представител на “Черноморски изгрев”, категорично отказал да бъде сниман и записан с камера.
“БГ фиш” се гордее, че гласената от ИАРА забрана да се лови калкан в 12-милната крайбрежна зона, за да се запази популацията, е отпаднала. В асоциацията членуват 25 български фирми, но взетото решение явно не е добре дошло за “Черноморски изгрев”. За рибарите с лодки икономически не е изгодно да ловят навътре в морето заради скъпото гориво, бе заявил за “24 часа” Йордан Харасимов.
Явно разрешаването на улова на калкан в 12-милната зона не е добро за човек, който има 4 кораба, готови за работа извън крайбрежната зона. На 16 януари “БГ фиш” прави и предложения да бъде променен Законът за рибарство, като от него да отпаднат понятията дънно тралиране и драгиране, които ни компрометират пред ЕС.Столичната асоциация иска да се посочат нови одобрени уреди, които хем да ловят рапани, хем да не разорават дъното Убитият Харасимов неведнъж е твърдил, че траленето на рапани трябва да продължи, защото те изяждат филтъра на морето ни - черната мида.
На 9 януари пък “БГ фиш” иска от новия шеф на ИАРА д-р Господинов да каже как и с чии данни е признато сдружение “Черноморски изгрев” за браншова асоциация.
“Асоциация на производителите на рибни продукти “БГ фиш” желае да бъде предоставена информация при признаването на сдружение “Черноморски изгрев” за риболовна асоциация за областите Варна и Добрич.
Конфликт избухва и когато членове на рибарското сдружение “Балчик” и арестуваният в Румъния капитан Христо Спасов се явяват на протест във Варна. Той е организиран от Харасимов. Заради това, че “БГ фиш” не е дала разрешение, асоциацията изключва от редовете си сдружение “Балчик”.
Някои членове на сдружението междувременно заявиха членство в други сродни организации, без да подадат молба за напускане”, се казва в съобщението. Преминаването на балчиклии към Харасимов се приема явно като жесток удар.
Но благодарение на него въпросът стигна дори до Брюксел и бе поставен там от евродепутатката Илияна Йотова.
Докато обаче “БГ фиш” постоянно предлага законови промени, Харасимов напредва с
проекта си за рибарско пристанище за 2 млн. евро във Варна. “Йордан Харасимов беше изключително коректен бизнесмен. Той имаше перфектен проект за изграждане на рибарско пристанище във Варна, който не засягаше ничии други интереси.
За тази дейност има 18 милиона евро по програмата за рибарство и аквакултури”, каза за “24 часа” бивш висш служител от ИАРА в София, който пожела анонимност. Харасимов е споделял пред свои приятели малко преди смъртта си, че софиянци го спъват за новото пристанище.
Нищо обаче за убийството на Даката досега не е доказано. Няма резултати от камерите пред Икономическия университет, за които се твърдеше, че са запечатали две черни коли, които са следвали Харасимов, преди да бъде взривен. Не бе открито и нищо в храстите на Морската градина, откъде също бе възможно да е задействано дистанционното за бомбата.
Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обяви, че Харасимов е имал е конфликт с бившия си съдружник. “Имало е конфликтни точки в бизнеса на Йордан Харасимов през последните 10 г., има негов съдружник, с когото преди 5-6 г. са се разделили. Имало е оплаквания, имало е сигнали, които са подавали един срещу друг”, каза тогава Цветанов.
Даката е имал проблеми със своята бивша съдружничка Невена Станчева, но адвокатът Иван Груйкин каза, че общата им фирма отдавна е закрита. “Има кръг от заподозрени за убийството на Йордан Харасимов”, заяви окръжният прокурор Владимир Чавдаров при представянето на годишния отчет на прокуратурата за миналата година.
“Престъплението е изключително тежко и много сложно за разкриване, не е редно да се коментират подробности”, добави обаче Чавдаров. Той все пак обясни, че много веществени доказателства са били унищожени от взрива.
“Все още не е готова и експертизата, която ще определи какъв е бил видът на взривното вещество и дали е задействано дистанционно”, добави магистратът. Ялови се оказаха и твърденията за пробив в разследването. Информацията, че уж полицията разполагала с информация за конкретни хора, замесени в бомбения атентат и имало кръг от заподозрени, не е доказана.
Анализатори твърдят, че Даката едва ли се е занимавал с наркотици, за да финансира бизнеса си, защото и сега фирмата му работи на пълни обороти. Ако в убийството бяха намесени конкуренти, те вече да са взели бизнеса му, казват членове на рибарското му сдружение. Не се доказа и нищо за отправените заплахи от конкуренти в бранша, както и твърдението, че Харасимов дължал 500 000 евро за купуването на нов кораб.
И все пак, подобно показно убийство, което съперничи само на това на Иван Тодоров - Доктора, продължава да тормози жителите на Варна. Висшият професионализъм при атентата срещу Харасимов може би ще настърви ДАНС при повторното разследване. И защото явно става дума за нещо голямо.
