Борислав Гуцанов: Трябва да бъде завършена оптимизацията на училищната мрежа във Варна!

Оптимизацията на училищната мрежа във Варна да бъде завършена, поиска председателят на Градския съвет на БСП Борислав Гуцанов по време на дискусия по тесктовете в проектозакона на народната просвета в зала 1 на интерхотел „Черно море“ днес.

„Ние започнахме тази оптимизация преди 6-7 години с Първа езикова гимназия и други училища. Направихме промени тогава, в резултат на които Първа езикова гимназия има една от най-добрите училищна сгради. Лошото е обаче, че изпълнението на плана беше спряно и нищо не се прави сега от управляващите по темата. БСП ще продължи да работи в тази насока, защото децата заслужават да учат в добре оборудвани материално самостоятелни за всяко училище сгради. Сега е необходимо оптимизацията да се финализира, за да има един директор, една сграда  и една учебна смяна“, заяви г-н Гуцанов.

„Финансирането на частните училища е равно на това държавата да финансирана всяка частна фирма или инициатива. Това означава ли, че сега всеки може да поиска да получи помощ от държавата за частната си дейност“. Мнението изразиха учители и около него се обединиха участниците в дискусията. Тя бе по инициатива на Борислав Гуцанов и проф. Анелия Клисарова, министър на образованието и науката в мандат 2013/2014, и в нея участваха още над 40 директори на училища, извънучилищни звена и центрове, учители, представители на синдикати и родители. 

Проф. Клисарова и лидерът на БСП във Варна Борислав Гуцанов повече от два часа коментираха с участниците в срещата текстовете от закона за образование.

Дебатите се водеха най-вече за четири основни момента в проекта за закон за образованието – държавата да не финансира частните училища, да не бъдат закривани помощните училища, МОН да държи авторските права за съдържанието и броя на учебниците и закона да обърне внимание за развитието на учителски кадри, които са изключително важни за българското общество. Тези четири решения от дискусията ще бъдат предадени от г-н Гуцанов на народните представители от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, които да ги поставят на обсъждане в пленарна зала преди окончателното приемане на закон за образованието.

Целта на закона е да гарантира качествено образование във всички училища, ниво на грамотност на завършващите всеки етап на образование и функционална грамотност, необходима за бъдещото успешно развитие на завършващите училище. 

В проекта е записана и нова формула за финансиране на училищата - издръжката на един ученик и средствата за постоянни разходи на училищата да се диференцират в зависимост от вида и спецификата на обучението, географските и демографски характеристики на регионите и качеството на образователната услуга. Въвежда се степен стажант – учител, както и мерки за непрекъснато повишаване квалификацията на учителите.

„Надявам се, че с подобни дискусии във Варна, Пловдив и София ще се изготви закон с перспектива за едно сериозно средно образование, както беше по моето време. То помогна на редица поколения да се наложим в България и Европа. Много важно е в този Закон да бъде чут гласа на учителя“, каза още г-н Гуцанов. Той обясни и защо не трябва държавата да субсидира  частните училища: "Средствата, които биха се давали на частните школа, могат да бъдат заделени за държавните, като по този начин се повишава нивото на образование. Безплатните учебници и стипендии за надарени ученици ще останат и в частните училища, но е необходимо да се обърне по-голямо внимание на обществените."

Според Гуцанов предложнието на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ да бъде въведен един учебник по един предмет в основната степен на образование, задължително трябва да бъде прието и да намери място в закона. „Какво значи да учиш история по два-три учебника. Учебникът трябва да бъде един по всеки предмет, след като по този начин много поколения ученици израстваха като знаещи и можещи хора. Ако това стане, държавата ще спести милиони левове, които сега отиват при издателствата и ще може да ги насочи към подобряване на материалната база в училищата“, уточни Гуцанов.

Проф. Клисарова също смята, че трябва да има един учебник за един предмет, както и че МОН, а не авторските колективи трябва да държи авторските права за учебниците.  "Министерството на образованието не може да коригира учебниците, а само авторските колективи. Така родителите се сърдят на министерството за качеството на учебниците, а от ведомството са с вързани ръце. Трябва да е ясно кой отговаря, защото сега какво имаме – колективна отговорност или колективна безотговорност. МОН трябва да държи авторските права. В края на мандата през лятото на 2014 година в МОН беше изготвена наредба по темата, но тя беше забравена веднага след смяната на властта. Нормално е да се направи конкурс за писане на учебник и всеки да участва в него, но крайният избор за съдържанието на учебниците и отпечатването им трябва да е на МОН, като по този начин ще бъде облекчена и държавата“, заяви г-жа Клисарова.

Тя уточни, че не е редно частните училища да се финансират от държавата. „Категорично не приемаме предложението да бъдат финансирани частни училища, в нашия проект за закон сме записали ясно, че държавата ще дава средства на държавните и общинските училища. При положение, че имаме един и същ финансов ресурс, това означава ли, че ще отделяме по-малко за тях, за да има и за частните. Децата от частните училища не са пренебрегнати. На тях се осигуряват безплатни учебници, както и стипендии за творчество, участват в проекти на МОН и международни проекти, подкрепени от държавата“, напомни проф. Клисарова.  Тя беше категорична, че представители на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в парламента ще настояват този текст да отпадне между първо и второ четене на вече гласувания закон, който е предложение на ГЕРБ.

Проф. Клисарова изрази също мнение, че закриването на училища, които работят с деца със специални образователни потребности (СОП),  е абсолютно неприемливо: „Няма възможност, дори и да искаме, всички ученици от тях да се интегрират в масовите училища. Някои деца с по-леки заболявания биха могли да се интегрират в масовите училища, но има деца, които са с множество заболявания и за тях това е невъзможно. Тези деца изискват много и по-специални грижи и не може да ги поставяме в неравностойно положение да не ги получават. Държавата и общините трябва да им осигурят еднакви условия за обучение, за да развиват възможностите, които имат. В Италия например закриха подобни училища преди 4 години, но после осъзнаха грешката си и ги върнаха.“

Директорите, участвали в срещата, поставиха проблема със средната възраст на учителите и адмирираха предложеното в Закона за народната просвета на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ да има стажант-учители.

Представители на Общински детски центрове  настояха да бъде премахнат текст от законопроекта на ГЕРБ и детските центрове по места да бъдат регламентирани като извънучилищни центровете за личностно развитие и творчество на деца и ученици, а не както е предложено да бъдат приравнени с други институции.

От синдикатите поставиха на дневен ред и друг проблем. Според тях, заради това, че приетият на първо четене законопроект на ГЕРБ не е синхронизиран с Кодекса на труда може да се окаже, че при най-малка промяна на наименование или статут на учебно заведение всички учители в него трябва да бъдат уволнени и евентуално след това назначени отново. Беше изразено опасение, че заради това много учители могат да се окажат без ново назначение и без работа.