Ако нещо стане с единия, не дай Боже, другият равностойно да го замести. Това са хора с по един атентат зад гърба си

Наше дърво спечелило второ място в конкурса „Европейско дърво на годината”. 600-годишният чинар в село Гърмен, Гоцеделчевско, събрал над 18 000 гласа в интернет. Много ни бива да гласуваме за дървета. Не ли? Що дървета избутахме нагоре... Може би само румънците са малко по-добри от нас, добутали до първото място една липа от с. Леличени. Браво, Гърмен! Похвално е, че за 600 години не сте му турили балтията! Това е рядко явление по нашите земи...

Ама защо вие онзи ден така се подиграхте на президента? Човекът дойде да уважи фолклорния ви фестивал, а вие да му подарите цървули! На човек, който цял живот бяга от цървулите, а те все го застигат... Изобщо май в Пиринския край им стана навик да се подбъзикват с господин президента. 

„Новинар” пише, че Трактора рекъл: „Страната се управлява еднолично от Борисов”. Съгласен съм, че се управлява от Борисов, но категорично възразявам, че е еднолично. Много често Бойко управлява двулично. Сутрин се взема едно решение, на обяд друго, вечер – трето... Даже стана трилично.

Трактора рекъл още, че според него „премиерът е решил да се спаси на островче, наречено президентство”. Демек Бойко, а не Тетка Гръбначната, ще е кандидатът на ГЕРБ за „Дондуков” 2. Аз обаче имам друго предложение. Хем да не се разпокъсва електоратът. Бойко премиер, Трактора – вице. Ако нещо стане с единия, не дай Боже, другият равностойно да го замести. Това са хора с по един атентат зад гърба си. 

Народът казва, че дето е гърмяло, пак ще гърми... (От сигурен източник знаем, че атентатът срещу Цветелина всъщност е бил срещу Бойко.) Марин например не може да замести достойно Гоце в случай на нужда. А Бойко и Трактора са направо като еднояйчни близнаци. Дето викаше сър Алекс, мога да пусна Рафаел вместо Фабио и никой няма да забележи... 

„Сега” иронизира земеделския министър: „БОРЦЕН не спи. Земеделското министерство упражнява мониторинг върху цените на едро и дребно, изнася резултатите от проучванията си и по този начин бори спекулата. Резултатите са любопитни - излиза, че е изгодно човек да си купи брашно в Русе, а олио - в Шумен... Не знам какво бих правил без тези данни...”

Това не е за подигравка. Още през далечната 2002 г. обяснихме на нашите приятели пенсиите колко полезна е тази информация. Стига тях да не ги мързеше да се организират в едно търговско дружество. Както пътуват с намаление... Брашно от Русе, олио от Шумен, пилешко от Разград, зарзават от Пазарджишко... Казвам, че тая информация е безценна в средите на един инициативен народ. Но те предпочитат от кълка на кълка...

Та казвам, че Найденов прави каквото може да се прави без пари. Ето, чета, че следващият стандарт, който ще се въведе, щял да е за лютеницата. Айде, па после и да се помисли и за стандарт за таратора. Щото пенсиите го правят без краставица вече. Утре ще му спрат и млякото и ще стане, както отдавна е предрекъл народният поет: 

Какъв позор! Какъв позор! 

Сервираха ми таратор. 

От него бих си хапнал яко, 

но го сервираха без мляко, 

без краставица и вода. 

Една паница свобода.

Макар че свобода като има, какво друго му трябва на човек?!

Е, разбира се, както казваше Христо Фотев, свободата трябва да ти е биография, не епитафия... Ама, както се случи.

Тони Филипов, д-р

За да прочетете всички коментари на Тони Филипов влезте тук