Божил Колев на 65 години: Публиката понесе Пеле на ръце и не можахме да си разменим фланелките
Божил Колев навършва 65 години днес. Той петкратен шампион с ЦСКА през първата половина на 70-те, има 373 мача и 74 гола в „А” група и 60 мача и 9 гола за националния отбор. Участник на световното в Германия през 1974 година, а в класацията за най-резултатните защитници в националните първенства на ФИФА е на 18-о място. През 2000 година бе избран за Футболист №1 на века във Варна. Заслужил майстор на спорта.
В празничния си ден бившият национал и футболист №1 на Варна за XX век се върна към футболните си спомени.
- Г-н Колев, как започнахте с футбола?
- Като всяко дете гонех топката в махалата. Организирано заиграх в детския тим на „Черно море“ на старото игрище на стадион "Тича" през 1960 г. Тогава бях трети клас, с 2-3 години по-малък от другите. Първият ми треньор е Атанас Аврамов-Кафето.
- Помните ли дебюта си за мъжете?
- Разбира се. На 13 август 1967 г. загубихме с 2:3 от ЦСКА на "Юрий Гагарин". Играх цял мач и вкарах единия гол на Станчо Бончев с удар извън пеналта. Иначе с представителния тим тренирам от 1966 г. Привлече ме Иван Моканов.
- Как преминахте в ЦСКА?
- През 1969 г. Стефан Божков ме покани в самолета на връщане с националите от турне в Мароко. В крайна сметка отидох при „червените“ през 1970 година и заиграх под ръководството на Манол Манолов-Симулията.
- Кои победи с ЦСКА са Ви най-скъпи?
- Над „Левски“, „Панатинайкос“ и „Аякс“, както и успехът с 2:1 над „Байерн“ в София. Тогава вкарах втората си дузпа на Сеп Майер. Първата е при 1:1 срещу Германия в евроквалификация в София. Великият Хелмун Шьон ме посочи за №1 в мача. Веднъж с ЦСКА гостувахме за коледна контрола на „Барселона“ и бихме с 4:1.
- Вие сте играли и срещу Пеле. Какво си спомняте?
- През май 1970 г. с "Б" отбора на България направихме 0:0 с Бразилия в контрола пред 150 000 души на стадион "Морумби" в Сао Пауло. Бях стопер, а зад мен - Кирил Ивков. За домакините играха Краля Пеле, Жерсон, Тостао, Ривелиньо, Карлос Алберто. Месец по-късно същите тези играчи станаха световни шампиони в Мексико. Опазих Тостао, когото в 46-ата мин смени Пеле. Той влезе с №13 и през цялото второ полувреме не се отлепих от него. Мисля, че си свърших работата, но накрая публиката понесе на ръце Пеле и не можахме да си разменим фланелките.
- Срещу кои нападатели Ви бе най-трудно?
- Срещу Гунди, Петър Жеков, Еузебио и Герд Мюлер. Чест е за мен, че играх срещу Бекенбауер, Пеле и Кройф. Срещу Еузебио, Бог да го прости, имам 4 мача, в които не успя да вкара гол. С ЦСКА изгубихме от „Бенфика“ с 1:2 в Лисабон и направихме 0:0 в София на 1/8-финалите в КЕШ през есента на 1971-ва. С националния тим бихме Португалия у дома с 2:1, постигнахме 2:2 като гост през 1973-та и се класирахме за Мондиал '74.
- Любимите Ви партньори?
- Димитър Пенев и Христо Бонев.
- Най-голямото Ви разочарование?
- През 1974 г. ме прецакаха за футболист №1 на България. Станах №1 на сезона и според традицията трябваше да съм №1 и на страната. Изненадващо обаче тази практика отпадна.
- Как се чувствате на 65?
- Радвам се, че запазих младежкия си дух и енергия. Щастлив съм, че животът ми има смисъл, тъй като оставих следа в сферата, където се изявявах - футбола. Изпълних и друга мисия - да създам дом и семейство и да отгледам деца. Благодаря на съпругата си Анастасия и двете ни деца Божидар и Ани за подкрепата. Семейството винаги е било най-важно за мен и ми е помагало да преодолявам трудностите. Благодарение на моята съпруга и прекрасните ми деца аз се чувствам пълноценен във футбола и живота. Внукът Божидар пък е моята слабост.
Недко Петров
