Букурещ иска помощ от НАТО за сигурността в Черно море
кадър: Петел
Ударите срещу търговски кораби край делтата на Дунав се превръщат в сериозно предизвикателство за сигурността на Черно море. След като стана известно, че трети плавателен съд е бил поразен от дрон край румънското крайбрежие, Букурещ поиска по-активно участие на съюзниците в защитата на морските маршрути. Инцидентите повдигат въпроса доколко ефективно държавите от НАТО могат да защитават гражданското корабоплаване от последиците на войната между Русия и Украйна.
Трети търговски кораб, Ali Najafov, е бил поразен от дрон през нощта на 14 срещу 15 ноември в близост до устието на Дунав, потвърди румънското министерство на отбраната. На борда е избухнал пожар, който е бил потушен от екипажа. Няма пострадали, съобщи румънската информационна агенция „Нюз.ро“, цитирана от БГНЕС.
По-рано властите потвърдиха удари срещу гръцкия танкер Evia Petrol V и товарния кораб Marsol край Сулина. И при двата инцидента избухнаха пожари, овладени от моряците.
Снимки от трите плавателни съда, публикувани от румънските медии, показват счупени прозорци, обгорели конструкции и повредено оборудване.
Макар да няма жертви, серията от удари показва колко уязвими са търговските кораби, преминаващи през западната част на Черно море. Особено тревожно за Букурещ е, че инцидентите са станали непосредствено край румънския бряг, в район с интензивно международно корабоплаване.
Румънската обществена телевизия ТВР определя ситуацията като безпрецедентна и цитира военни анализатори, според които това е най-сериозната поредица от подобни инциденти от началото на войната.
Румънските изтребители излетяха, но корабите бяха поразени
Министърът на отбраната Раду Опря призна, че въпреки активирането на военновъздушните сили три търговски кораба са били ударени от дронове.
Румънските радари са засекли въздушни цели в района на Змийския остров и Сулина. Изтребители F-16 са били вдигнати по тревога, а жителите на окръг Тулча са получили предупреждения чрез системата RO-ALERT.
Въпреки предприетите мерки ударите не са били предотвратени.
„Изтребителите F-16 излетяха и изпълниха възложените им мисии. И въпреки това дроновете поразиха кораби под различни флагове: Evia Petrol V, Marsol и Ali Najafov“, заяви Опря.
Думите му подчертават един от основните проблеми пред противовъздушната отбрана в региона: откриването на въздушна заплаха не означава автоматично, че тя може да бъде неутрализирана, преди да достигне граждански обект.
Защитата на корабоплаването поставя и допълнителни оперативни предизвикателства. Военните трябва да наблюдават големи морски пространства, да разграничават потенциалните заплахи от гражданския трафик и да реагират при условия, в които дроновете могат да се приближат опасно близо до населени места и търговски плавателни съдове.
Сулина се превръща в уязвима точка
Географското положение на инцидентите допълнително засилва тревогата.
Каналът Сулина е важен транспортен маршрут, който свързва Дунав с Черно море и осигурява достъп до украинските дунавски пристанища.
След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна дунавските маршрути придобиха особено значение за износа на украински стоки, включително селскостопанска продукция.
През последните години Румъния се превърна във важна част от транспортната система, чрез която украинските товари достигат международните пазари.
Ударите край Сулина създават нов риск за тази инфраструктура.
Проблемът вече не се ограничава до сигурността на украинските пристанища. Потенциално застрашени са и международните морски маршрути, които преминават през румънски води или в непосредствена близост до тях.
При продължаващи инциденти подобна несигурност може да доведе до по-високи разходи за корабните оператори, по-скъпи застраховки, промени в маршрутите и затруднения при товарните операции.
Тези икономически последици не са непосредствено установени за трите последни инцидента, но представляват реален риск за търговските превози в район, в който военните заплахи вече се отразяват върху навигацията.
Румънските власти издадоха и предупреждение за корабоплаването в района между Сулина и Сфънту Георге заради опасността от плаващи обекти, които могат да затруднят преминаването на плавателните съдове.
Все по-опасно край бреговете на Румъния и България
Според представител на Международната федерация на транспортните работници, цитиран от румънската обществена телевизия, през 2026 г. около 20 кораба са били поразени от дронове в близост до румънското и българското крайбрежие.
По негови данни 36 моряци са загинали или са в неизвестност, а над 300 са били спасени при инциденти в региона.
Тези данни показват мащаба на заплахата според международната синдикална организация, макар да не представляват окончателна официална статистика.
Румънското министерство на отбраната също отчита засилена активност на безпилотни летателни апарати в близост до границата.
Според публикуваните от ведомството данни от началото на войната в Украйна са регистрирани 184 атаки в близост до румънската граница и 58 случая на неразрешено навлизане на дронове. Само през 2026 г. министерството отчита 117 атаки в граничните райони и 39 неразрешени навлизания.
Тази статистика се отнася до въздушните инциденти в близост до границата, а не до броя на поразените кораби. Тя обаче показва колко често Румъния е принудена да реагира на опасности, свързани с бойните действия в съседна Украйна.
Засега румънските власти не са представили окончателно публично заключение за произхода на дроновете, поразили трите кораба край Сулина.
Букурещ поставя сигурността в Черно море пред съюзниците
След инцидентите министърът на отбраната Раду Опря обяви, че ще повдигне въпроса за влошаващата се ситуация в Черно море на срещата на министрите на отбраната от Европейския съюз в Брюксел.
„Имаме нужда от солидарността на съюзниците, изразена чрез патрулиране с разузнавателни самолети и оборудване за борба с дронове“, подчерта той.
Министърът съобщи, че след разговори с компанията Thales доставките на радарни системи Gap Filler за Румъния ще бъдат ускорени.
Тези радари трябва да подобрят способностите за наблюдение и своевременно откриване на въздушни цели.
Опря постави сред основните приоритети и подготовката на военния персонал, обмена на разузнавателна информация и международното сътрудничество.
Още преди последните инциденти румънското министерство на отбраната беше започнало разговори за ускоряване на създаването на европейски център за морска сигурност в Черно море.
Проектът предвижда подобряване на обмена на информация, наблюдението на морската обстановка и защитата на критичната инфраструктура в сътрудничество със структурите на НАТО.
Серията от удари край Сулина придава допълнителна спешност на тези усилия.
Рискът за сигурността на НАТО
Румънският премиер Лука Никулеску определи инцидентите като неприемливи и нарушение на международното право.
„За пореден път морската сигурност в Черно море беше застрашена“, заяви той, като подчерта, че безопасността на моряците остава основен приоритет за правителството.
Според премиера последните събития отразяват влошаването на регионалната сигурност вследствие на руската война срещу Украйна.
Никулеску обеща Румъния да продължи да предприема необходимите мерки съвместно със съюзниците и регионалните си партньори.
За НАТО ситуацията поставя сложен въпрос. Румъния и България са държави членки на Алианса, но търговските кораби, преминаващи край бреговете им, могат да плават под различни национални флагове.
Това означава, че заплахите срещу гражданското корабоплаване не се вписват непременно в традиционните сценарии за защита на територията на държава членка.
Инцидентите обаче пряко засягат сигурността на морските пространства, националната инфраструктура и икономическите интереси на съюзниците.
Така нараства необходимостта от съчетаване на въздушно наблюдение, противодронна отбрана, морско патрулиране и своевременен обмен на информация.
Трите удара край Сулина показват, че последиците от войната в Украйна вече се проявяват и по международните търговски маршрути непосредствено край бреговете на НАТО.
Дори без преки жертви последните инциденти подчертават колко трудно става разграничаването на зоната на активните бойни действия от морските пространства, използвани за гражданска търговия.
Именно този проблем Букурещ възнамерява да постави пред европейските си партньори: как да бъдат защитени търговските кораби и стратегическите морски маршрути, без конфликтът в Черно море да прерасне в още по-широка регионална криза.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

