Букурещ иска смърт за бездомни псета, София само ги кастрира

Борбата с корупцията, бедността и правосъдието не са единствените общи проблеми на България и Румъния. От няколко дни северната ни съседка се тресе от скандал, който звучи доста познато от нашата страна на Дунав - какво да се прави с бездомните кучета.

На 6 октомври т.г. жителите на Букурещ ще гласуват в референдум по инициатива на кмета Сорин Опреску, пише trud.bg.. Въпросът е: “Съгласни ли сте да бъдат евтаназирани уличните кучета, които са заловени на публични места и не са били осиновени в законовия срок?” Законовият срок е 14 дни.

Поводът за допитването е смъртта на 4-годишно момче, разкъсано край един от парковете на румънската столица. Оказа се, че едно от кучетата, които са умъртвили малкия Йонут Ангел е залавяно през 2008 г., кастрирано и е пуснато от общински кучкарник, като гаранция за него е поела неправителствена организация. Неин служител обаче го е върнал на улицата. Други две кучета от глутницата, нападнала малчугана, също са били залавяни и кастрирани.

Други румънски градоначалници като Константин Ходжа от Тулча вече разкритикуваха инициативата на Букурещ, защото за вота ще отидат нахалост 1,34 млн. евро. “И сега могат да се евтаназират кучета. Закон 227/2002 позволява, ако никой не осинови животното в кучкарника до 14 дни, то да бъде умъртвено”, казва Ходжа, който спазва желязно този текст. В Тулча всеки месец със смъртоносна инжекция биват умъртвявани по 120 кучета. Цялата операция - от залавянето до изгарянето на трупа, струва на общината по 99 лв. и 67 ст. Така за 6 г. в Тулча са ликвидирани 9000 кучета. По улиците остават 2500, като 500 от тях са кастрирани.

В България действаше същия закон до 2006 г., но според сегашните правила евтаназия се налага само ако животното е доказано агресивно или тежко болно. С този аргумент от Столичната община обясниха защо не могат да организират подобен референдум на територията на София. Нещо, което е уредено в Закона за защита на животните, не може да се подложи на обществено допитване, допълниха от “Московска” 33.

Докато в северната ни съседка обмислят радикални методи за справяне с кучетата, в София, където преди година и половина псета изядоха проф. Ботьо Тачков в кв. “Малинова долина”, се борят с популацията чрез кастриране.

По сметките на Столичната община (виж долу) вече би трябвало всички бездомни кучета да са кастрирани, но те продължават да хапят. Само за първите 6 месеца на годината през противобесния кабинет на Първа градска болница са минали 370 души. Букурещ също е разделен на две за евтаназията. 133-ма интелектуалци подписаха писмо срещу референдума. Други жители обаче настояват за бързо умъртвяване на всички бездомни кучета и обвиняват всички кметове досега, че са си затваряли очите за проблема. 
За първопричина за агресивните четириноги дори бе посочен покойният диктатор Николае Чаушеску. Когато през 1982 г. по негово нареждане в центъра на Букурещ започва строежът на Двореца на народа, втората по разгъната площ сграда в света след Пентагона, са съборени хиляди къщи на румънски семейства. Те били принудени да освободят домашните си кучета.

"4 лапи"ще брои кучетата

Поредното преброяване на бездомните кучета в София ще започне през октомври тази година. Целта е да се установи какво е състоянието на популацията в момента и как тя е разпределена по кварталите на града.

Преброяването ще бъде извършено от неправителствената организация “Четири лапи”. Тя е правила подобни проучвания в Букурещ, Пловдив и други градове. Следващата седмица кметството ще подпише договор с “Четири лапи” за акцията, която ще струва на общината минимална сума - около 2000 лв. Парите са за осигуряване на хотел за петима членове на природозащитната организация, които ще дойдат в столицата от провинцията.

Шефът на общинското предприятие “Екоравнавесие” Манол Нейков обясни, че преброителите обикалят даден квартал и по всички обичайни места - междублокови пространства, площади, градинки и около заведения се отчита броят на кучетата. След това числото се отнася с формула към пространството, броя на жителите и на сградите. Такива данни вече са подготвени.

Според него преброяването вероятно ще отчете спад на популацията

Такива били наблюденията на екипите, а и на граждани, и организации. Все още обаче по крайните квартали доста улични кучета продължават да се скитат, понякога и на глутници. Виждат се дори в центъра на София.

Предишното броене беше през 2011 г. То отчете, че популацията в града е около 9300 кучета, което бе с около 1000 повече спрямо предишно броене.

От “Екоравновесие” очакват намаление на броят на уличните животни и заради свършеното от тях. До този момент на годината са заловили 4195 животни

От тях 3535 са били кастрирани, обезпаразитени и върнати по места. 386 четириноги са намерили дом и са били осиновени. За 2012 г. общината отчете, че е заловила и кастрирала 5000 кучета. Така по груби сметки излиза, че вече всички бездомни кучета са били кастрирани. Проблемът обаче е, че никой не може да прогнозира колко е бил естественият прираст на популацията (според специалисти възможно е да е била от 5 до 7 хил. през последните години), както и колко са приходящите нови четириноги. Затова “Екоравновесие” продължава акциите си за залавяне и кастриране на уличните кучета.
По данни на неправителствените организациите 50% от скитащите животни не са родени на улицата. Вероятно са изхвърлени от собствениците, които вече не могат да ги гледат.

Внасят ги от провинцията 

Докарването на бездомни кучета от провинцията в София продължава и все по-често на много места и в центъра и по кварталите се появяват добре гледани, възрастни кучета. 
“До вчера пред блока имаше две кучета, които си познавахме, а на сутринта по улицата обикаляха нови 3-4, които никога не сме виждали”, разказаха пред “Труд” жители на столичния район “Младост”.

Случаят не е единичен, а от общинското предприятие “Екоравновесие” вече имат и доказателство, че неизвестни докарват от страната и пускат кучета из града.

Наскоро пред Руската църква и на пл. “Св. Неделя” са заловени възрастни, кастрирани женски със странни маркери по ушите. Такива не се поставят както от “Екоравновесие”, така и от неправителствените организации, които работят на територията на града. 

До 8 животни в една клетка 

Столичната община е готова да започне работа по проект за разширение на открития приют за бездомни кучета в Горни Богров. В него капацитетът сега е за около 1000 кучета, но с новата площадка вместимостта ще стане за над 2000 животни.

Сред основните условия за отглеждането на животни в документа е посочено в една клетка да не бъдат настанявани повече от 8 кучета. Сега в общинския приют в Богров съквартирантите са по 15.

Според общината строителството на нов приют може да започне най-рано през пролетта на следващата година. Дотогава ще се извърши проектиране и конкурс за изпълнител. 
И трите приюти - в Богров, Сеславци и в този, стопанисвани от неправителствената организация “Енимал Рескуи”, вече са пълни, увериха от общината.

В тях се настаняват заловените след сигнали на граждани глутници, агресивни и болни животни.

20 791 кучета в регистър

20 791 кучета са записани вече в електронния регистър на държавната Агенция по безопасност на храните. Става дума за всички официално декларирани четириноги на територията на България.

Данните се вкарват в системата от ветеринарните лекари по места.

До миналата година в регистъра бяха записани едва около 300 животни. След закана от страна на агенцията, че ще въведе глоби за ветеринарите, които не вписват пациентите си, броят на регистрираните кучета е нараснал.

Според данните от всички четириноги 4264 са описани, че живеят в приюти. В София животните, които са прибрани от общината, са 2023, според данните от агенцията по безопасност на храните. В регистъра се описват номерът на чипа, собственикът и видът на кучето. Вписват се и домашни любимци и бездомни, за които собственик се обявява съответната община.

На улицата има и расови екземпляри

Столичани продължават да вземат за отглеждане кучета, без да се съобразяват с възможностите си, коментира шефът на “Екоравновесие” Манол Нейков.

Според наблюденията му напоследък ставали все по-модерни по-големи породи - санбернари, каракачанки, овчарки. Тяхното отглеждане обаче е по-трудно и изисква повече средства, които в кризата стават непосилни за стопаните. Така любимците се озовавали на улицата. Зачестявали и обаждания от собственици на кучета с искания екипи на “Екоравновесие” да дойдат и да евтаназират любимците им, защото по една или друга причина не можели повече да се грижат за тях.

 

Снимка: Архив/Веселин Боришев