ЧАО, Дочке!

Премахването на прословутата варненска Венера с голямата „гънка“ е новина, която няма да мине без коментари сред поизмръзналото гражданство, разхождащо се по центъра (виж стр. 3). По неписания закон за вечното недоволство част от тези, които ругаха т.нар. Дочка, сега ще заявят, че ще им липсва. Други пък ще ръкопляскат на кмета. Трети, между които се нарежда и моята скромна личност, няма нито да страдат, нито да се радват. От една страна, е хубаво, че едно скулптурно недоразумение изчезва, но пък от друга, на празното му място няма да се появи най-вероятно нищо по-смислено. Изкуството е твърде оскъдна част от варненския пейзаж. Особено ценното и актуалното. Време е тези, които могат - творци, меценати, ценители, да се захванат да променят това. Иначе ще слагаме и махаме всевъзможни дочки и дочковци, а 2019-а ще си остане една съвсем обикновена година, отбелязала поредния ръст на пияните туристи.

Веселин Златков