В българското кино липсвала любовта – истинската, човешката. Липсва, но като цяло май и киното го е хванала липсата в последните години. Вярно, дават се някакви субсидии за някакви филми, които обаче после се гледат от малцина. Онези, които са масово посещавани в последните години, се броят на пръстите на едната ръка. Трагедията обаче е във факта, че българското кино се е превърнало в нарицателно за скука, за превзета и неестествена игра. Липсва му не само любовта, но и желанието да се докосне до зрителя. Да го разсмее или разплаче. Не съм кинокритик, а обикновен зрител, който в последните години умишлено се насилва да гледа българско кино ей така, заради идеята да поддържам родните продукции. И всеки път си казвам, че повече няма да стъпя на български филм, защото му липсва не само любовта, но и човечността, естествените емоции и обективното представяне на истината, без тя да е гротескно преувеличена и изопачена. 

Десислава Димитрова