Десетки, дори стотици знайни и незнайни българи се втурнаха да помагат на едно варненско семейство . Кой както може. С буркани туршия. С дрешки. С добра дума и приятелска ръка, протегната към непознати. Тези десетки българи върнаха надеждата и вярата в доброто не само на Евгения и петте й деца. Върнаха надеждата, че сме добри. Че животът, колко и да е труден в момента и колкото и да ни е смачкал, не е успял да ни ограби човещината. 

Докато тези десетки знайни и незнайни българи с широки сърца помагаха на пет деца, едни други стояха и гледаха как мъж се гаври с дете насред улицата. Нападнал го преди очите на десетки в центъра. И никой не се притекъл на помощ. 

А колко малко само е трябвало. Някой да подаде ръка. Да го защити. Така малчуганът отсега щеше да научи, че надежда винаги има. И да помни, че подадената ръка прави от черното бяло.

 

Ирена Цекова