ЧЕТИРИМА СИРАЦИ ЖИВЕЯТ САМИ, ГРИЖАТ СЕ ЗА БОЛНИЯ СИ БРАТ

 

"Наложи се, вместо да стана фермер да отглеждам братчето си, което страда от церебрална парализа", разказва 20-годишната Моника Иванова от Монтана. Заедно с двете си братчета - Валентин, на 12 г., и Никола, на 17 г., и сестричката Виктория, на 9 г., те остават сираци. Майка им умира преди година от рак.  Децата отказват да останат при втория си баща и живеят на квартира. Моника не може да си позволи лукса да продължи образованието си или да работи и става личен асистент на братчето. Грижите за него са денонощни. Той има известно подобрение - вече може да движи ръцете си, остава да се поработи за раздвижване на крачетата и да проходи. "Водя го в дневния център за деца с увреждания, но вече е време да потърся по-квалифицирана специализирана помощ, а не знам към кого да се обърна", споделя момичето за „24 часа”.

Въпреки ежедневните грижи за болното братче държавата й плаща 120 лв. за 4 часа. "Не го оставям нито миг сам, защото разбирам, че е безпомощен" казва Моника. Тя търси помощ да настани Валентин в център за рехабилитация. Като най-голяма разпределя оскъдния бюджет от пенсиите и детските надбавки. Освен за социални помощи е подала заявление за общинско жилище.