ЧСИ предупреждават: 90% от дълговете не се събират от нас, внимавайте какво подписвате
На частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се възлагат едва 10% от вземанията у нас, като в останалите случаи кредиторите ангажират алтернативни събирачи на дългове като колекторските фирми, за чиято дейност няма закон, няма и защитата, която регламентира Гражданският процесуален кодекс (ГПК), пише "Фактор".
Това обявиха от Камарата на ЧСИ и предупредиха: „Нека хората да внимават какво подписват, защото след многобройните промени в законодателството в полза на длъжниците, в производствата при ЧСИ правата им са защитени, но не така стоят нещата с останалите 90%“.
Председателят на камарата Георги Дичев заяви, че има отлив на кредиторите към съда изобщо и съответно към съдебното изпълнение. Той посочи, че банките са цедирали на колекторски компании вземания за милиарди левове. „Така с една сделка целият лош портфейл се изчиства, освобождават се провизии към БНБ, изчистват се лоши кредити“, обясни Дичев какъв е мотивът на финансовите институции да действат по този начин. Статистиката показва, че миналата година делата на банките при ЧСИ са намалели от 29 000 (2017 г.) на 22 000 и вече представляват едва 10% от общия брой на всички дела при съдебните изпълнители, предаде Lex.bg.
От Камарата на ЧСИ откроиха и други тенденции от последната година – масовите задължения, които събират, вече не са за хиляди, а за стотици левове, като тези на банките стават все по-малко, а се увеличават делата на държавата и общините. Това се случва на фона на намаляването на таксите им, които не са актуализирани спрямо инфлацията и цената на живота от 2006 г., а всички изменения са в посока на ограничаване на размерите им.
Частните съдебни изпълнители отчитат, че след промените в ГПК от 2017 г. вече е налице много добра защита на длъжниците. Хората знаят правата си и масово и ефективно ги упражняват – оспорват оценки, позовават се на несеквестируемост на доходи и имущество, възразяват срещу прекомерност на обезпечителните мерки и на разноските по изпълнението и обжалват пред съда действията, които смятат, че са неправилни.
„От друга страна очевидно кредиторите, вместо по съдебен път, търсят алтернативни методи за събиране, поради което промените от 2017 г. трябва да се надградят като се даде още по-бърза и по-евтина защита на правата и на двете страни в изпълнителния процес чрез неговата електронизация“, заяви председателят на КЧСИ. По думите му това може да стане с реалния старт на системата за електронни запори, с която таксите за длъжниците ще намалеят до 30 пъти. Сега в търсене на сметките на длъжника по правило се изпращат запорни съобщения до всички банки в страната и така таксата може да набъбне до над 500 лв., а с е-запорите ще е 18 лв.
Другите възможности, които съществуват в ГПК – чл. 501а, но само на хартия, са електронните търгове на имущество и провеждането на доброволни продажби на имущество. „Те са изключително полезни за хората, защото ще им спестят значителни съдебни разходи и лихви“, подчерта Дичев.
Доброволната продажба по чл. 501а ГПК трябва да се извършва чрез платформата за електронни търгове на Министерството на правосъдието, за чието изграждане има обявена обществена поръчка, но е обжалвана. Дичев обясни какво всъщност ще представлява тя и защо законодателят я предвиди в ГПК. „Ипотекиран имот много трудно може да бъде продаден на свободния пазар – всеки купувач или се отдръпва от сделката, или иска намаляване на цената. Сега ще може длъжникът, със съгласието на кредитора, да го изнесе на е-търг. Така се спират лихвите, спестяват се разноски – адвокатски, юрисконсултски възнаграждения. Това е изключително полезна промяна за хората и се надяваме да заработи“, обясни Георги Дичев.
От години ЧСИ говорят и за въвеждане на една предватителна – преди кредиторът да се е обърнал към съда, процедура за малките вземания, с която да се позволи на длъжниците да платят преди дългът да е обрасъл с такси и разноски. Идеята е тя да се прилага най-вече за сумите, които търсят предприятията, предлагащи комунални услуги – ВиК дружествата, топлофикациите, мобилните оператори, енергодружествата. Кредиторът се обръща към съдебния изпълнител още преди да е поискал от съда заповед за изпълнение, последният ще се свързва с длъжника, ще го уведомява за сумата, която се търси от него и ще го покани да плати. Ако длъжникът е съгласен, ще може да уговори с ЧСИ как и кога ще плаща, включително и разсрочено. Ако обаче не иска да погаси задължението си доброволно, ЧСИ няма да има право да провежда принудително изпълнение. Това ще се случи едва след като кредиторът се обърне към съда и се снабди с изпълнителен лист.
„Това е европейският опит, дори и на държави извън ЕС, като Сърбия. С подобни процедури се постига разтоварване на съда, спестяват се разноските и лихвите, при ясни правила и отговорности и то напълно безплатно за длъжниците“, каза Дичев.
За първи път от 13 години ЧСИ отчитат спад на събраната през годината сума. Ако през 2017 г. те са върнали на гражданите и бизнеса 1,1 млрд. лв., то през миналата година събраното в полза на кредиторите възлиза на 1,015 млрд. лв. Освен това има отчетлив спад в броя на образуваните дела – с 20 000 по-малко в сравнение с 2017 г., когато те бяха 240 000. Като според камарата статистиката всъщност е много по-лоша, тъй като след тълкувателно решение по дело №2/2013 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд от 26 юни 2015 г. много изпълнителни дела са били прекратени поради изтекла давност и сега някои кредитори ги образуват отново и така те влизат в данните за 2018 г.
Основният „потребител“ на ЧСИ остава бизнесът със 105 000 дела през 2018 г., макар броят им да е намалял значително (пред 2017 г. делата на търговците бяха 129 000). Държавата и общините стават все по-масови взискатели със 71 000 дела през 2018 г.
След измененията в ГПК по отношение на подсъдността, има и друга промяна – миналата година в София са образувани 38 000 дела по-малко. Това е спад с 43% спрямо 2017 г.
При публичните продажби на имоти има драстично намаление – с 24%, като от 9 200 през 2017 г. те са се понижили на 7 000 през 2018 г.
„Освен че делата намаляват, силно спада и материалният интерес по тях, като масовите вземания вече не са в хиляди, а в стотици левове. В резултат на гореизложеното, на промените в ГПК от 2017 г. и на драстичното намаляване на таксите по изпълнението, канторите на ЧСИ изпитват сериозни затруднения, някои трудно си покриват разходите, масово се съкращават и служители“, заявиха от камарата.
„Има колеги, които дори обмислят да прекратят дейността си поради невъзможност да плащат на служителите си. Не го разбирайте като оплакване, просто даваме фактите, каквито са. Причините са комплексни. При нас нещата се случват със закъснение. След кризата икономиката, кредитирането, инвестициите бяха замрели, нямаше бизнес, а когато няма бизнес, няма и съдебно изпълнение. В момента при нас берем плодовете на тези няколко години на застой и икономическо безвреме“, обясни Георги Дичев.
Данните показват и един положителен рекорд – миналата година ЧСИ са възстановили на граждани 190 млн. лв. Събраните издръжки на деца са 6 млн. лв., а работници са получили чрез тях 7 млн. лв. от неизплатени заплати.
В полза на държавата и общините са събрани 123,5 млн. лв., а на бизнеса – 285 млн. лв.
Друг голям проблем e липсата на реални електронни услуги, когато ЧСИ събират информация за длъжниците и имуществото им. „Има един проблем, за който говорим с Агенцията по вписванията от години – как се налага възбрана върху имот. Ще обясня какво се случва, за да разберете абсурдността на ситуацията. ЧСИ влиза в електронната систама и вижда, че преди година например е извършена сделка с даден имот. Но не вижда нотариалния акт, а само информация за сделката. ЧСИ пише до агенцията искане да му бъде предоставен актът, но понеже не знае колко страници е той, не може да внесе предварително държавната такса. Така след това те ни отговарят колко дължим и пак се ходи до агенцията, за да се плати такса и чак тогава ЧСИ изготвя съобщение за възбрана и прилага същия нотариален акт, за да го върне на Агенцията по вписванията, която да впише възбраната. Това може да отмеме месеци и недобросъвестни длъжници да се възползват и да се разпоредят с имота“, разаза Дичев.
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
4
0
