ЧУЙТЕ НАЙ-СТРАННИТЕ НАЧИНИ НА ГОВОРЕНЕ В СВЕТА, КАТО ТАЕН КОД СА (ВИДЕО)
Хора в турското селце Кушкьой умеят да говорят помежду си, свирукайки с уста, пише tri5devet.com. Умението се e предавало от поколение на поколение в продължение на векове и до днес се провеждат състезания между майсторите-свирачи. Оказва се, че в най-неочаквани места по света съществуват езици, които могат да бъдат говорени чрез подсвиркване. Хората са прочути със способността си да се адаптират към всякакви условия. Когато имат равнина, река и подходяща почва, сеят ниви. Когато имат планини – гледат животни. А когато семействата живеят високо в планините, където ехото може да пренася звука надалеч, а къщите са относително далеч една от друга – научават се да говорят не с думи, а с подсвирквания. Това не е таен код, а просто начин на изразяване.
Езици, които се говорят чрез свирукане има навсякъде по света, но те преобладават в местата, където говоримият език е тонален. Такива са например някои африкански и азиатски езици. Въпреки това свироговорящи има и в Гърция, Турция и Испания.
В няколкото селца в южните ни съседки, където се е запазил този любопитен начин на говорене, няма ограниченияпри подсвиркването – всеки може да свирука за каквото си поиска. Може да кани съседа на чай или кафе, може да пита как е минал денят му или дори да разкаже за своя. Случва се дори двама души да се заприказват отдалеч свирукайки и да превключат на говорене с глас по средата на изречението. Съществуват дори състезания по свирукане, в които участниците се надпреварват по това кой ще успее да изсвири най-сложното изречение.
Този начин на комуникация обикновено възниква в региони с насечен планински терен, бавна или затруднена комуникация и селища, които се намират на големи разстояния едно от друго. Звукът може да бъде чут на разстояние от 1 до 5 километра в планините. „Говорещите” свирукащи езици на теория могат да предават и разбират неограничено количество информация на доста големи разстояния. Значението се предава чрез тона на подсвирването, ритъма и дължината му. Разпространението и популярността на тези езици варира, но всички те звучат като роботчето от Междузвездни войни R2-D2.
В гръцкото село Антиа днес са останали съвсем малко свирещи, при това повечето са в напреднала възраст. През 1982 г. всеки един обитател на селото е можел да говори, подсвирквайки. В индианското село Сочиапан, Мексико, свиренето с уста все още е на почит. Там е почти невъзможно да чуете някой да вика – мъжете са длъжни да умеят да говорят чрез свирукане. Ако не са се научили – плащат глоби.
В други култури из Мексико и Западна Африка говоренето чрез подсвиркване е запазено право само на мъжете – дори жените да разбират тази реч, не им е позволено да я ползват.
