Чао, България, отивам в София!
„Ядем евтини чушки и домати”, съобщава „Стандарт”. Цената на зелените чушки на едро паднала с 27,3% до 1,20 лв. А доматите се сринали до 93 ст. на едро. Само че, граждани, ние не ядем на едро, не ли? Ние ядем на дребно, по половинка, кило максимум
Тия дни купих чушки средна хубост на лев и половина, а доматите бяха лев и трийсет.
Едно време в края на юли вече и циганите се замеряха с домати и пиперки. Ама то донякъде е и естествено. Много станаха тия, дето викат "Чао, България, отивам в София". В смисъл, че нема кой да копа. А тогава цяло Пазарджишко и Пловдивско произвеждаха зарзават и го караха по цялата родина. От нашето село имаше един бай Стойко Рака, седеше на сергия на "Кирков" и викаше колко има глас: «Лапайте, гладни софиянци!" Ама пускаше доматите по 20 ст. първото качество. И софиянци лапаха... После милицията му направи сериозна бележка, обаче той продължи да си вика, но само абревиатурата: «ЛГС, ЛГС...» И край него цялото село почна да вика на софиянци елгесета.
„Ядем евтини чушки”! Абе, що лъжете хората?! Как мислите, граждани, яде ли пенсията чушки по 1,50 лв.? Правилно, не яде. Избягва ги. И доматите избягва, и дините…
Вчера чета в „Труд”: „Увеличената вдовишка добавка към пенсиите ще вдигне размера на някои от тях над 885 лв.” Ако НС приеме увеличението на вдовишката добавка и ако вдовицата сега взема максимална пенсия от 700 лв. и ако съпругът й също е вземал толкова, месечният доход на вдовицата ще стане 885,50 лв. Ако това, ако онова… От толкова много „ако” остават едни два-трийсе хиляди пенсии, дето ще взимат тия пари. Да, де, ама пенсиите са общо 2 666 741. От тях 500 хил. взимат минимална пенсия – до 250 лв. Другите вземат малко повече. За мляко ли, за чушки ли, за лекарства ли…
Тези дни се навършиха 103 г. от началото на младотурската революция. Което ме подсеща за една притча, която моят професор много обичаше да разказва. Отишли революционерите от „Единение и прогрес” при султан Абдул Хамид II и му казали, че сега те ще управляват държавата. Той се съгласил, но поставил условие да дойдат на вечеря в двореца, за да прецени дали са готови да управляват. Отишли те, софрите отрупани с ястия, но като посегнали към приборите, видели, че лъжиците дълги по метър и двайсет. Както и да се мъчили, не могли залък да хапнат. Погледал ги султанът, усмихнал се и плеснал с ръце да влязат старите везири. Седнали старите около софрата и почнали да се хранят. Гребне един с лъжицата и внимателно поднесе към устата на тоя срещу него. После онзи гребне и му върне жеста…
Така се управлява държава – заключил накрая султанът.
И понеже няма историческо свидетелство да сме взели нещо положително от другите народи, тоя механизъм е залегнал в основата на българската политическа култура. Не се лъжете, че се дърлят в парламента. Те явно се дърлят, но тайно се хранят. Изобщо у нас борбата с корупцията се води само във вечерните новини. В същност и за там не съм много сигурен...
Тони Филипов, д-р
Всички коментари на Тони Филипов може да видите тук
