Чарът на старата „Дружба“ изчезва, новото също се руши от вълните

Веселин Златков

Разходката в един морски курорт извън сезона, особено в мрачен ден, е доста меланхолично и не винаги приятно преживяване. Посещението на курорта Св. Св. Константин и Елена на прага на зимата обаче може направо да депресира човек. Особено ако е от малко по-старото поколение и още пази спомени от някогашната „Дружба“.

Мнозина са на мнение, че в миналото именно това е бил най-хубавия български курорт, заради зеленината, спокойствие и романтиката, които правят една лятна ваканция край морето наистина незабравима.

Повод да посетим Св. Св. Константин и Елена в края на ноември и информацията за преместването на ротондата на сладкарница „Албатрос“, което се налага заради строителството на нов хотел със същото име.

Колонадата вече на практика я няма, на мястото има само строителна площадка. Обещанието е, архитектурния символ да бъде възстановен в оригиналния си вид, с оригиналните си елементи, но на друго място. Тази новина предизвика вече доста отрицателни коментари, тъй като става въпрос за промяна на пейзажа на крайбрежната зона на курорта. Това не е първата такава, но този път освен появата на нови сгради и съоръжения, става въпрос и за изчезването на нещо старо. При това, част от онази традиция, заради която някогашната „Дружба“ все още се помни, при това не само у нас, а и из цяла Европа.

За съжаление, обновяването на крайбрежната зона на Св. Св. Константин и Елена с годините се показва като неудачна. По брега следват една след друга истински руини. Разбита буна, изоставени и разбити басейни, мостик, чиято връзка с брега е разрушена – това са обектите, които няма как да не дразнят окото не само на туриста, търсещ спокойствие и комфорт, но и на обикновения посетител.

Като добавим и „зимни“ картинки като захвърлени край плажа горели и недогорели дънери на отсечени дървета, разпилени в зелените площи строителни отпадъци и руини с неясен произход и бъдеще, нещата не изглеждат никак добре.

Със сигурност, зададе ли се следващото лято, курортът ще започне да се стяга. Какво обаче ще се случи в припряната подготовка за следващата туристическа вълна с малкото останали останки от някогашната „Дружба“, е неясно. След като ротондата на „Албатрос“ може да изчезне от оригиналното си място, значи вече всичко е възможно.

Събират дарения за каменната беседка с тюлена монах

След преместването на колонадата на сладкарница „Албатрос“, каменната беседка по пътя Варна – Златни пясъци, където стои статуята на тюлен, ще остане единствения архитектурен ансамбъл от този тип в района. Мястото, което през годините е запазило спомена за много романтични преживявания или вглъбени размисли на фона на морето, е един от забравените символи на варненското крайбрежие. Макар и да се вижда, че някой се грижи периодично за нея и най-вече за това да не бъде превърната в бунище, беседката не е в добро състояние. Колоните й видимо се рушат, основите им са надраскани с графити и единствено фигурата на тюлена монах изглежда сравнително запазена от разрухата.

Интересното е, че явно за поддръжката на каменната беседка има загрижени граждани. Донякъде предвидливо, донякъде наивно, те са оставили специална кутия за дарения, предназначени за поддържането на района. Дали изобщо се събират някакви пари по този начин е точно толкова съмнително, колкото и това дали те биха отишли по предназначение. Въпросът е обаче в доверието и в това да вярваш, че като направиш добър жест, той ще даде пример и на други хора да постъпят по същия начин.