Честит ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!

24.05.2018 / 00:26 1

Obekti.bg

Днес отбелязваме най-светлия празник в българския календар - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден честваме създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий служи като стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.

Събития от датата

1798 г. — Започва ирландско въстание за независимост от Англия.
1819 г. — Американският колесен параход „Савана“ се отправя на път за Европа и става първият параход, пресякъл Атлантическия океан.
1832 г. — Гърция е обявена за кралство.
1844 г. — От Вашингтон до Балтимор е изпратено първото телеграфно съобщение при използване на морзовата азбука със съдържание „Какво е сътворил Господ?“.
1851 г. — В Пловдив за първи път се честват Св. св. Кирил и Методий; денят по-късно започва да празнува като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
1883 г. — В Ню Йорк е открит известният Бруклински мост, най-големият висящ мост към това време.
1899 г. — В Бостън е открит първият многоетажен покрит паркинг в САЩ.
1900 г. — Великобритания анексира Орания по време на Втората англо-бурска война.
1900 г. — В Русия е пуснат на вода крайцерът Аврора, станал по-късно символ на Октомврийската революция.
1914 г. — Официално е регистриран ПФК Левски (София).
1915 г. — Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария.
1928 г. — Провежда се учредителна конференция на Работнически младежки съюз (РМС).
1940 г. — Американският авиоконструктор от украински произход Игор Сикорски осъществява първият успешен полет на еднороторен хеликоптер.
1943 г. — Втората световна война: Доктор Йозеф Менгеле заема поста лекар на концлагера Освиенцим.
1949 г. — В Народна република България е учредена Димитровска награда, която се дава за „значителни постижения и заслуги“ в науката, изкуството и културата.
1956 г. — В Лугано (Швейцария) е проведен първият телевизионен песенен конкурс Песен на Евровизия.
1975 г. — Пред Народната библиотека в София е открит паметникът на Св. св. Кирил и Методий.
1976 г. — Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк.
1981 г. — Екип от астрономи, включващ Харолд Ретсема, Уилям Хубарт, Лари Лебовски, Дейвид Толен и др., открива Протей — спътник на Нептун.
2000 г. — Израел прекратява 22-годишната си окупация на Южен Ливан.
2002 г. — Джордж Буш и Владимир Путин подписват в Москва Договор за съкращаване на стратегическите оръжия, известен като Московски договор или SORT.
2010 г. — Уикипедия на български език достига своите първи 100 000 статии.
2011 г. — Официално се ражда българското онлайн списание за фантастика SciFi.bg.

Родени

15 г. пр.н.е. — Германик Юлий Цезар, член на Юлиево-Клавдиевата династия на Римската империя († 19 г.)
1494 г. — Понтормо, италиански художник († 1557 г.)
1544 г. — Уилям Гилбърт, английски физик († 1603 г.)
1686 г. — Габриел Фаренхайт, немски физик († 1736 г.)
1743 г. — Жан-Пол Марат, френски революционер († 1793 г.)
1763 г. — Пиер Шомет, френски политик(† 1794 г.)
1803 г. — Александер фон Нордман, финландски зоолог († 1866 г.)
1803 г. — Шарл Люсиен Бонапарт, френски зоолог († 1857 г.)
1819 г. — Виктория, кралица на Обединеното кралство († 1901 г.)
1854 г. — Лудвиг Александър фон Батенберг, първи маркиз на Милфорд Хейвън († 1921 г.)
1861 г. — Алберт Питър Лоу, канадски геолог († 1942 г.)
1869 г. — Йордан Павлов, български политик († 1959 г.)
1876 г. — Сава Огнянов, български актьор († 1933 г.)
1880 г. — Пиетро Малети, италиански офицер († 1940 г.)
1885 г. — Методий Лолов, български журналист († 1959 г.)
1897 г. — Лазар Станев, български политически деец († 1938 г.)
1901 г. — Хосе Насаси, уругвайски футболист († 1968 г.)
1905 г. — Михаил Шолохов, руски писател, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1984 г.)
1911 г. — У Не Вин, политически деятел на Мианмар († 2002 г.)
1927 г. — Клод Аб, френски футболист († 2008 г.)
1931 г. — Майкъл Лонсдейл, френски актьор
1932 г. — Кирил Ракаров, български футболист († 2006 г.)
1932 г. — Кирил Серафимов, български физик († 1993 г.)
1934 г. — Кирил Господинов, български актьор († 2003 г.)
1940 г. — Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. († 1996 г.)
1940 г. — Кристоф Волф, немски музиколог
1941 г. — Боб Дилън, американски музикант
1945 г. — Присила Пресли, американска актриса
1953 г. — Алфред Молина, британски актьор
1960 г. — Миглена Тачева, български политик
1962 г. — Никола Поповски, политик от Република Македония
1963 г. — Иван Капели, италиански пилот от Формула 1
1963 г. — Майкъл Шейбон, американски писател
1966 г. — Ерик Кантона, френски футболист и актьор
1972 г. — Лор Сенклер, порноактриса
1973 г. — Руслана Лижичко, украинска певица
1987 г. — Тома Здравков, български певец

Починали

1153 г. — Дейвид I, крал на Шотландия (* 1084 г.)
1543 г. — Николай Коперник, полски астроном (* 1473 г.)
1725 г. — Джонатан Уайлд, английски престъпник (* 1683 г.)
1883 г. — Абдел Кадир, алжирски политически лидер (* 1808 г.)
1919 г. — Амадо Нерво, мексикански поет (* 1870 г.)
1934 г. — Иван Караджов, български революционер († 1875 г.)
1936 г. — Клаудия Муцио, италианска певица (* 1889 г.)
1945 г. — Роберт Ритер фон Грайм, германски фелдмаршал (* 1892 г.)
1949 г. — Алексей Шчусев, руски архитект (* 1873 г.)
1959 г. — Джон Фостър Дълес, американски политик (* 1888 г.)
1974 г. — Дюк Елингтън, американски композитор (* 1899 г.)
1977 г. — Мара Цибулка, българска певица (* 1891 г.)
1988 г. — Алексей Лосев, руски философ (* 1893 г.)
1988 г. — Серафим Северняк, български писател (* 1930 г.)
1991 г. — Тодор Шошев, български общественик (* 1918 г.)
2007 г. — Волфганг Бехлер, немски поет (* 1925 г.)
2010 г. — Пол Грей, басист на американската неометъл група Слипнот (* 1972 г.)

Празници

Европейски ден на парковете
Бермудски острови — Ден на националните герои (първоначално е честван като Ден на кралица Виктория, национален празник)
Бразилия — Национален празник на кафето
България — Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
България — Празник на народните читалища (от 1990 г.)
България — Ден на българската журналистика (от 1990 г.)
България — Празник на Тракийския университет (от 1995 г.)
България — Празник на Балчик, Благоевград, Велики Преслав, Девня, Долни Чифлик, Кубрат, Тополовград, Чепеларе, Маджарово, Сливница и на селата Александрово, Аспарухово, Винище, Горна Ковачица, Долна Рикса, Долно Линево, Дондуково, Еловица, Септемврийци, Нова Шипка, Бабук, Сеноклас
Еритрея — Ден на независимостта (от Етиопия, 1993 г., национален празник)
Русия — Ден на славянската писменост и култура

Източник: Уикипедия

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!