Честит ден на българската просвета и култура и на славянската писменост!

24.05.2020 / 00:08 0

Днес отбелязваме най-светлия празник в българския календар - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден честваме създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя.

В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий — създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Геров — това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

През 1857 г. празникът е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в Шумен и Лом, от 1860 г. в Скопие, а от 1862 г. във Варна. От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът е организиран от учителя Сава Филаретов.

По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий служи като стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След 1878 г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В Македония и Одринско, които са под юрисдикцията на Българската екзархия, той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след Първата световна война.

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна Република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България (когато Народна република България е преименувана на Република България).

Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.



"Ако се отнеме свободата на словото, тогава тъпите и мълчаливи могат да бъдат водени като овце на клане."  Джордж Вашингтон

Призоваваме властта да не създава излишно напрежение и да не нарушава основните ценности, върху които се крепи ЕС.

Личните свободи, като зачитане на личния живот, свобода на мисълта, на изразяването на мнение и на информация, са защитени с Хартата на основните права на ЕС.

Неспазването на тези принципи подкопава устоите и разяжда като злокачествен тумор ДНК-то на съюза. Води до напрежение в обществото ни.

Свободата на Словото е защитена и гарантирана от Основния закон, на който се крепи цяла България - Конституцията.

Призоваваме за спазване на предписанията и мерките, но чрез осъзнатост, а не чрез настойчиво всяване на паника и страх.

Пазете възрастните и хронично болните хора.

Нечистоплътно и опасно е използването на страха на хората за трупане на политически рейтинг.

Информирайте се от достоверни източници!

Не вярвайте на агенция "Една Жена Каза". Търсете първоизточника извора на информацията в чуждите медии! Не вярвайте на всеки преводен материал без да видите оригинала. Не вярвайте на всеки материал в чуждите медии.

Те често търсят сензации и драматизъм, защото, за разлика от повечето медии в България, се намират в реална пазарна конкурентна среда и темата "Ковид 19" им носи предимство над останалите, посещаемост, гледаемост, тираж и пари. Доверете се на разума си, а не на емоциите и страха си. Преценете дали материалът търси пазарноориентирана сензационност, дали обслужва политически интереси или иска да ви информира на базата на научни експертни данни и цифри.

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама