Четете в "Петел": Български писател, преводач и художник ни призова да си спомним великите идеали на Левски!
художник Иван Кьосев
Писателят Иван Кьосев, известен още и като утвърден преводач от френски, журналист, редактор и художник, изпрати до „Петел“ две свои стихотворения, посветени на Васил Левски. В деня, в който честваме 180 години от рождението на Апостола на свободата, той се надява така да си дадем по-ясна сметка за съвременното ни общество и колко далеч е то идеалите на най-великата фигура в националната ни история.
Освен прекрасните стихове, Иван Кьосев ни изпрати и снимка на свой живописен портрет на Васил Левски, с който илюстрираме неговите поетични произведения.
ОСЪВРЕМЕНЯВАНЕ НА ИДЕАЛИТЕ
Един десетгодишен хлапак се похвали:
- Любимият ми град е Ню-Йорк!
Попитах го:
- Не си ли българин, бе момче?
Отговори:
- Българин съм…, за съжаление…
Днес във градчето на Васил Ивàнов
младежите говорят на английски…
За тях е смехотворен идеалът му,
антùка е духът му харамийски.
Мечтаят даже малките момчета
да отпътуват някъде в чужбина
- далеч от подбалканските полета
и по-далеч от думата родина.
Родината е много неприятна
и се римува със мизерия.
Републиката – „чистата и святата”
затъва в чуждоземската истерия.
Безродството е начин на живот,
мечтата – лъскавата лимузина.
Печалбата без труд и пот
е идеалът за мнозина…
Далече…, по-далеч – зад океана
животът е тъй бляскав, интересен…
Намръщено висù над нас Балкана.
Забравил е „хайдушката си песен”.
_1024x768.JPG)
ЛЯТНА ВЕЧЕР КРАЙ ПАМЕТНИКА НА АПОСТОЛА
“ Времето е в нас и ние сме във времето…”
В. Левски
Изтича времето Апостоле,
червено – виното се лее.
Електронните часовници студено
фиксират слепите минути.
А старите будилници в музея
сънуват нещо в мрака на Историята
и посетителят немее
в очакване на Равносметката.
Кат чисти дрехи земният човек е скътал
за оня страшен час когато
ще го блъсне Ориста от Въртележката
и ще го отнесе далече…
Ала защо ти Повелителко на живите
допускаш в сметките ти да се бъркат,
ръцете дребни на страхливеца
голямото кормило да завъртат?
Виси пламтяща гилотина
над раменете на Живота ни
и нишката усуквана стотиците години
заплашва да се скъса…
За низки разпри тясна е земята ни,
тъй както тясно е семейното ни жилище,
къде ще закопаеме ковчежето със бисери
ако изчезнат пръст, трева, небе?
Къде да закопаеме телата си
ако изчезнеш ти Родино?
Къде прокуждаме децата си?
Къде? В каква Чужбина?
Към други острови Животът ще заплува
и с него жилото отровно на омразата…,
но ето крясък на щастлива птица
крилото на кошмарите ми смазва.
И аз се сещам, че е лято,
че някой песничка се кани да запее,
че някъде блажено жаби крякат
и толкоз много искат да живеят…
Иван Кьосев е роден в град Попово, Разградска област. Още като дете се премества да живее във Варна. През 1976 година завършва специалността романска филология в Софийския университет „Климент Охридски”. Специализира в университета „Париж ХI” във Франция. Работил е като преподавател, журналист и редактор. От 1995 г. е преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Автор е на научни публикации, телевизионни сценарии, журналистически материали, както и на книги с разкази и стихотворения. Преводач е на френските писатели Жак Превер, Рьоне Гийо, Маргьорит Дюрас, Сент-Бьов, Жозеф дьо Местр, Жан Пол Сартр и др. През 2003 г. за книгата си „Беглец” получава годишната награда за белетристика на СБП. Като любител художник има шест самостоятелни изложби – живопис. Негови картини са частно притежание в Австрия, САЩ и Франция. Член е на Съюза на българските писатели.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
