Чудото с дъщерята на Иаир
снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
Много са болките и недъзите, на които са изложени хората в този живот. Мнозина болни страдат и се измъчват дълги години; изразходват много средства за лекари и лекарства, но често пъти без никаква полза. Безспорно е, че за това има много причини, но главната от тях е, че не се прибягва навреме до целебното лекарство – вярата. Мнозина от страдащите възлагат всичките си надежди на медицината, а забравят, че има един Лекар на лекарите, от Когото зависи не само здравето, но и животът. Тези, които навреме се обръщат към този Лекар, могат да възвърнат и здравето, и живота си. Тази истина се потвърждава от Евангелския текст, разказващ за изцеряването на кръвотечивата жена и за възкресяването на Иаировата дъщеря, извършени от Иисус Христос заради вярата в Него.
При Иисус дошъл един виден човек – началник на синагога, на име Иаир, който паднал в нозете Му и Го помолил да дойде в неговия дом, за да изцери едничката му дванадесетгодишна дъщеря, която умирала.
„Дъщеря ми умира: Дойди и възложи върху й ръце, за да оздравее и тя ще бъде жива”.
Христос се отзовавал на родителската мъка и веднага се отправил към дома на Иаир. Множество народ Го следвало, обкръжавали Го отвсякъде, блъскали се в Него, притискали Го, всеки със своите неволи и молби.
Но само за един човек за една жена, Той попитал: „Кой се допря до Мене?” и сила излязла от Него към жената, макар че тя едва докоснала крайчеца на дрехата Му. Това била една кръвотечива жена, страдаща от своя недъг, взела решение да отиде при Христос и тайно да се докосне до Него, защото, според закона, предвид нейната нечистота тя явно не можела да пристъпи, но слушала за Него, че „целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички” (Лук. 6:19).
С какво тя е по-различна от другите, та допирът и заставя Спасителя да я потърси, да я открие, да изслуша болката и, да беседва с нея?
С какво е заслужила мигновеното си изцеление от тежката болест, която години наред изцеждала жизнените и сили?
„Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси” (Мат.9:22) – тези думи на Иисус, отправени към нея дават отговор на горните въпроси. Нейната необикновено силна вяра изтръгнала целебна сила от Христос. Дванадесет години тя страдала от кръвотечение – болест, която не само обезсилва и руши тялото и, но и според Мойсеевия закон я прави нечиста, лишава я от право да посещава синагогата, кара хората да странят от нея. Прахосала по лекари целия си имот и от никого не получила облекчение. И eто тя чула за Христос, видяла Го и в нея се разпалила вярата, че Неговата Божествена сила ще я очисти и изцери.
Изцеренията били нещо обичайно за ежедневието на Христос – постоянно болни от всякакви болести: недъгави по рождение, хроми, слепи, прокажени и техните близки търсели помощ от Него и мнозина дори не благодарели за оздравяването си. А тази жена счела себе си за недостойна да безпокои Иисус със своите оплаквания. Докоснала с ръка края на дрехата Му, но с такова почитание, с такава вяра и пълно упование в Божествената Му сила, че в същия миг оздравяла и се изпълнила с бодрост и сила.
Един по-сериозен себеанализ ще ни разкрие, че ние по-скоро приличаме на онази тълпа, която уж следва Христос, шуми около Него с постоянните си оплаквания и безкрайните си желания; притискаме Го с настойчивите си искания и с безумните си претенции; блъскаме ме се в Него и при все това си оставаме безкрайно далече от Христа /в мислите си, с ценностите, към които се стремим, с духовната си настройка/ и всъщност въобще не се докосваме до същността на християнството и до духа на Христовото учение.
Званието християни, спазването на предписанията за благочестив живот… нищо само по себе си не ни приближава към Бога, ако нямаме цялостна вътрешна устременост към Него. Както допирът до Христа не е залог за изцерение само по себе си, така и външната праведност само по себе си не е спасителна. За да почерпим от силата на Христа, за да получим отговор на молитвите си, е важно с какво вътрешно разположение пристъпваме към Бога. Трябва да се поучим от кръвотечивата жена и да имаме същото смирение, търпение, пълно упование в Бога, в Неговата сила и любов към страдащите хора, непоколебима вяра, устояваща на всички изпитания.
Докато Господ Иисус Христос се спрял да разговаря с жената страдала от кръвотечение, идва вестта за смъртта на Иаировата дъщеря.
Пресрещнал ги човек, изпратен от Иаировия дом и им казал: „Дъщеря ти умря, не прави труд на Учителя.”
Разговорът с кръвотечивата жена е едно на пръв поглед „ненужно забавяне”, което обтяга до крайност търпението и вярата на клетия баща. Но Иисус, казал на Иаир: „Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.”
Когато наближили къщата, заварили голяма суматоха: всички плачели и ридаели. Господ им казал: „Детето не е умряло, а спи.”
Те не разбрали думите Му, затова започнали да му се присмиват, знаейки че тя е мъртва.
Но Иисус Христос, отпратил народа от къщата, взел със себе си само родителите на починалата и тримата Свои апостоли – Петър, Иаков и Иоан, влязал в стаята, където лежало тялото на мъртвата девойка, хванал я за ръката и казал: „Талита куми!”, което означава, „Момиче, на тебе казвам, стани!”
И възвърнал се духът й. Момичето веднага станало и започнало да ходи. Зарадваните й родители се смаяли твърде много. Иисус Христос заповядал да й дадат да яде и строго им забранил да разказват на никого за станалото. Но слухът за това се разнесъл из цялата страна.
Освен за телесното ни здраве и благополучие, Бог се грижи и за душевното ни възрастване и спасение. Понякога Той забавя Своята помощ, за да изпита вярата ни и да изяви в по-голяма мяра неограничената Си мощ. Болките, които понасяме с търпение, ни смиряват; бедите, които изтърпяваме с неотслабваща вяра, ни приближават към Христа; Упованието ни в Бога остава единствената ни надежда за избавление тогава, когато човешките възможности достигнат своя предел. И тогава, в най-голямото си унижение и нищета, проумяваме с пределна яснота колко безсилни сме да се погрижим сами за себе си; проумяваме, че не сме господари на живота си, че само по Божия милост съществуваме и в Неговите ръце са живота и смъртта.
Ако се замислим колко опасности ни дебнат отвсякъде и застрашават живота ни: всевъзможни болести, злополуки, природни бедствия, ще разберем, че: е чудо всеки ден, който прибавяме към живота си, чудо е, че сме се съхранили до днес живи и в относително добро здраве, въпреки неразумния си греховен живот.
Човек до такава степен е увреден от греха, че болестите и страданията са неизбежни. Нека, в дните на изпитания, да не се отчайваме, а да се укрепяваме с думите на Христа: „Не бой се, само вярвай!”
И Онзи, Който върна Иаировата дъщеря от смърт към живот, и нас ще укрепява и води към вечен живот.
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
