CNN: На хартия Путин изглежда като скромен бюрократ, но реалното му богатство е несметно

01.03.2022 / 11:56 2

Кадър Реджип Сойлу, Туитър

На хартия Владимир Путин изглежда като скромен бюрократ, но реалното му богатство е огромно. Европейските страни и САЩ наложиха санкции срещу руския президент, което е рядък ход, що се отнася личното богатство на чуждестранен лидер. Но въздействието на тези санкции, до голяма степен, може да бъде символично. Въпреки че се смята, че личното богатство на Путин е на стойност милиарди долари, се знае малко каква е точната сума или къде може да бъде, предаде CNN. 

Няма почти никакви свидетелства на хартия за активите на Путин. Според разследване на Международния консорциум от разследващи журналисти от 2016 г., наречено "Панамски документи", собствеността на Путин е "скрита" зад сложни финансови схеми, организирани от негови доверени лица.

Сред луксозните активи, които са свързани с приятелите и семейството на Путин, но не и директно с него, са мегаяхта за 100 милиона долара и дворец покрай Черно море, за които се твърди, че са построени лично за Путин.

През 2018 година той подава официална декларация за доходите, която показва, че притежава апартамент от около 80 кв. метра в Санкт Петербург, два автомобила от съветската епоха и още едно превозно средство. Според Кремъл годишният му доход е около 140 000 долара.

"Видимата колекция от часовници на Путин струва в пъти повече от официалната му заплата. Богатството му е в резултат на изнудване и сериозна кражба от държавни средства", каза Бил Браудър пред CNN през 2018 г. Той е инвеститор и яростен критик на Путин.

Освен това Браудър през 2017 година свидетелства пред Сената на САЩ и тогава заявява, че според него богатството на руския лидер е около 200 милиарда долара в различни активи, което би го поставило в списъците сред най-богатите хора на планетата, предава Money.bg.

Въпреки това изчисляването на на богатството му се оказа почти невъзможно. Forbes често прави класации на богаташите, като изчислява личното състояние на световния елит, но казват, че изчисляването на богатството на Путин е "вероятно най-трудната загадка".

Ясно, че активите му не могат да бъдат изчислени, но дали замразяването им ще попречи на руския президент да продължи атаката срещу Украйна? Почти сигурно отговорът е "не".

Министерството на финансите на САЩ подчерта, че е голяма рядкост санкции да се насочват лично към държавен глава. "Президентът Путин се присъединява към много малка група от хора в това отношение, като сред тях са Ким Чен Ун, Александър Лукашенко и Башар ал- Асад".


 


За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!


Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!


Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

 

 


Коментари
Коментирай чрез Facebook
1
2
Rakita (преди 2 години)
Рейтинг: 935 | Одобрение: -790
Он утонул Около Путин витае много смърт, но такава е кремълската стойност на човешкия живот  За московската царщина човешкият живот все е бил копейка. Като че ли Опричнината на Иван Грозни никога не е напускала онази земя. Реки от кръв, терор, безправие, насилие от властта – та чак до нашия век. И тая царска кръвожадност изглежда се е вгнездила у всеки, възседнал онзи трон. Знайно е за мрачните дела на властниците в по-старо време, знайно е и какви ги свършиха болшевиките, след като бастисаха монархията на Романови. Колко струва отделният човек в Московията  безпощадно ясно показа и един по-нов епизод: потъването на атомната подводница „Курск“ през август 2000 година. В първата година от президентския мандат на Владимир Путин Кремъл предпочете да жертва 118 моряка – вместо да рискува своите ядрени и оръжейни тайни (ако имаше международна спасителна операция). Ама какво са 118 живота за една империя? По-малко от нищо. „Тя потъна“ - лаконично, хладнокръвно и цинично отвърна тогава Путин на въпроса на Лари Кинг от Си Ен Ен. („Какво се случи с подводницата?“, попита американският тв водещ.) В перверзно-ледения отговор „Она утонула“ вероятно можеше да разчетем нещичко от психокартината на днешния войнолюбец. Да провидим барем малко, че някогашният резидент на КГБ в Дрезден е склонен не само на блъфове с неясен край – но и на откровени, директни престъпления.  Сега вече деспотът предизвиква масови катарзиси сред нявгашните си апологети. Сега са сащисани – и гледат войната в ступор. Ау, ох, не предполагахме, не очаквахме. Всички ни изненада. Минало-заминало. От днешно гледище, от кадрите на бомбардирания Киев и ракетите в жилищни блокове хич няма смисъл в „ако“ и „можеше“. Но има смисъл от спомняне, от разкази. На първата среща с майките и съпругите на моряците от „Курск“ жените крещяха в лицето му, гневно искаха оставка. Това бе излъчено на живо, и то по обществената телевизия ОРТ. Путин толкова бил бесен, че сетне се обадил на олигарха Борис Березовски (по онова време зам.-председател на Съвета на директорите на ОРТ) и му се развикал за „тези курви за по 10 долара“, наети да го дискредитират. Разказва го живеещият в САЩ адвокат и политемигрант Борис Кузнецов (автор на книгата „Она утонула... Правда о "Курске"“); твърдят го и го други бивши служители в ОРТ. А пропо, и Березовски не извади особен късмет след скарването с бащицата и бягството във Великобритания: през март 2013-а го намериха самоубит в банята в дома му в графство Бъркшър. Както, впрочем, се случи и с неговия партньор от мътните 90-те години в Санкт Петербург – Бадри Патаркацишвили. Грузинският предприемач се спомина в Съри през февруари 2008-а, официална причина за смъртта: инфаркт. Още един познат на Путин от мрачното му минало, поредният твърде много знаещ. Цялото царуване на Путин беше съпътствано от  знакови смърти  Не само известните и вдигнали шум политически убийства (Пол Хлебников, Анна Политковска, Наталия Естемирова, Сергей Магнитски... та до Борис Немцов), но и друга поредица съмнителни трагични случаи. Кончини на фигури, пресекли по един и друг начин своите пътища с Кремъл. Знаещи прекалено много. Въпреки официалните разследвания и обявените банални причини – подозренията за нагласеност, за дългата ръка от Лубянка не изчезнаха. На онзи площад има с какво да се похвалят, архивите говорят, а и паметта не е съвсем затулена. Още със смъртта на Анатолий Собчак – първият кмет на Петербург след връщането на името; eдин от бащите на новата руска конституция; наставник на Путин – светна сигналната лампичка. Собчак почина от инфаркт през февруари 2000 г. в Светлогорск в Калининграска област, по време на кампанията за идващите президентски избори. В нея беше довереник и съветник на кандидата Путин.  Две години по-късно си отиде друга влиятелна личност – губернаторът на Красноярския край, популярният сред населението и армията ген. Александър Лебед. Участник в Приднестровския конфликт (1992), секретар на Съвета за сигурност на РФ при Борис Елцин (1996), подписал Хасавюртските споразумения с умерения чеченски лидер Аслан Масхадов. Генерал Лебед умря през април 2002 година при катастрофа с „Ми-8” в Южен Сибир (в планината Западни Саяни): хеликоптерът му нацели електропровод, ама двамата пилота оцеляха. Писателят Владимир Полушин, работил някога с Лебед, твърди, че генералът – непредсказуем и неуправляем – е обмислял да се кандидатира за президент през 2004 г.  Доста планове щеше да обърка, ако тръгнеше към Кремъл. Затова – инцидент. В хотел във Вашингтон през ноември 2015-а пък откриха мъртъв Михаил Лесин, министър за печата и медиите при Елцин, после съветник и на Путин във втория му мандат. Генерален директор на „Газпром-медиа“, един от архитектите на днешния медиен ландшафт в Русия. Да казваме ли пак – човек с твърде много информация и с тайни, кътани в чекмеджето. Отново инфаркт. И Марина Салие си замина от инфаркт – през март 2012 година. Бившият председател на Свободната демократическа партия, член на ПАРНАС (Партията за народна свобода). През 1992 г. заедно с Юрий Гладков (също покойник) тя оглавява комисия към градския парламент в Санкт Петербург, разследваща комитета по външноикономически връзки към кметството. Шеф на външноикономическите връзки по онова време е Путин, подчинен на Собчак. „Докладът Салие“ - за който вече малцина си спомнят, хеле пък тъдява – разкрива злоупотреби за милиони с тогавашната програма за бартер с чужбина „Ресурси срещу продоволствие“. След като Путин дойде на власт, Салие се засели в забутано село в Псковска област и се отдаде на мълчание. Списъкът на тия „странни смърти“ е дълъг; тук не търся изчерпателност. Като стана дума за цинизма с „Курск“ - още нещо цветущо от самодържеца в Кремъл. През август 2008 г. Русия пак бе нахлула в съседна държава, Грузия, а френският президент Никола Саркози се мъчеше да помири Москва и Тбилиси. И на една от срещите Путин рекъл на Саркози, че „ще обеси Саакашвили за топките“. Западната преса тогава много писа, дори и самият Путин го потвърди. Не е думата обаче за безпардонния език. Словата, с всичката им скверност и безсрамие, не са толкова страшни, колкото действията. Още два примера – за илюстрация на  кремълската стойност на човешкия живот Терористичният акт на Дубровка (по време на представлението „Норд-Ост“ в Москва, октомври 2002 г.) и трагедията в Беслан (септември 2004 г.). Заложническа драма в театъра приключи със щурм на спецчастите, които преди това пуснаха в залата газ. Отровата уби 174 от 916-те заложника. В спасителната акция в училището в северноосетинския град загинаха 314 заложника, от които 186 деца. И в двата случая подходът на властите беше остро критикуван – и от журналисти като Политковская, и от организации на близките на жертвите, от независими наблюдатели и др. Но какво са няколкостотин човека, щом целта е постигната? Самолюбието на государя накрая е нахранено, в неговите очи фиаското е триумф. В первертиралите възприятия на самодържеца едва ли има особена разлика между престъпник и жертва: всички са виновни до доказване на противното. Съвсем по сталински. Безчет са зверствата на трона в Белокаменната; в това отношение Путин стъпва на солидна основа. Покрай днешната война е хубаво да си припомним една от най-големите гадости, които Москва причинява на украинците: Гладоморът, геноцидът, проведен от Сталин. Три милиона и половина украинци си отиват заради масовия глад, съзнателно и целенасочено предизвикан от съветското правителство през 1932-1933 г. Това гигантско престъпление – украинският холокост – е чудовищно в цялата си същност, но мен ме втриса един момент. Многократно през 1932-а гладуващите до безумство селяни тръгват към Одеса. На подстъпите към черноморския град стоят червеноармейски части – т. нар. „заградителни отряди“. Задачата им – да разстрелват в упор идващите. Ужасяваща дилема:  дали да умреш от глад или от куршум  Тази бруталност не е единична, корените ѝ се точат далеч назад в царизма, сетне Болшевишката революция и Гражданскатата война я превръщат в ежедневие. Следващите десетилетия изобилстват от жестокости; не са нужни многословия. Едно име даже стига: Джугашвили, маестрото на държавно оркестрираната смърт. В един прелюбопитен разговор по радио „Ехото на Москва“ публицистът Виталий Димарски веднъж цитира една слабо позната статия от Григорий Зиновиев. През септември 1918-а видният болшевишки деятел (съвременници казват, че бил изключително циничен и безсърдечен; Егор Лазарев го нарича „послушен и верен лакей на Ленин“) пише във вестник „Северная коммуна“ следното:  „От стомилионното население, което наброява днес съветска Русия, трябва да съхраним 90, а що се отнася до остатъка за приспадане – много красива дума – то нямаме какво друго да предложим: трябва да бъде унищожен.“. Представете си го. Десет милиона човеци, десет милиона съдби. Все едно са пшенични зрънца, или дребни мастилени капки в дебела ведомствена книга. Прашинки във фугите на Червения площад. Е, та чудно ли е тогава, защо прословутата безочливост на маршал Жуков „Жените пак ще народят!“ („Бабы опять нарожают!“) днес се върти и в главата на Путин? Въпросът е дали тия жени – и бъдещите – ще искат да раждат. Там.  
докога
0
1
... (преди 2 години)
Рейтинг: 28473 | Одобрение: 7923
Богатството на байдън колко е ? Кой го интересува ? Що за тъпа опорка е това ? Войната трябва да се спре, а не да си играем на "псевдо мерки" като налагаме санкции на тоя или ония. Санкциите единствено рефлектират в/у гражданите на РФ, на военните не им пука особенно.

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама