интервю на Юлия Георгиева

Д-р Емануил Найденов е неврохирург от Клиниката по неврохирургия при Университетска болница „Св. Иван Рилски” в София. Той заедно с колегите си и пациентите си е застанал зад целта в България да бъде изграден високо технологичен център по специфична имунотерапия. Това е бутиков метод в академичната медицина, който е доказал положителния си ефект не само върху пациенти с рак на мозъка. За нуждите на тази цел д-р Найденов създаде фондация „Остани“, чрез която набира нужните средства за бъдещата клиника и за лечението на неколцина родни пациенти в Белгия. 

Центърът по специфична имунотерапия е не просто професионална цел на хирурга, а лична кауза, мотивирана от неговата непримиримост с факта, че българите с рак на мозъка са буквално обречени на смърт.

„Осем месеца средна преживяемост при рак на мозъка в България! - почти никъде в Европа няма такова нещо. Актуалният ни статус отговаря на италианския отпреди десетилетие.“  

Реалността

Човек, като чуе присъдата рак, и си мисли, че ще си замине буквално за месец

Решението

Трябва да се наблегне на рационалния подход, да се покаже, че има възможности за контрол на заболяването

- Д-р Найденов, има ли симптоматика мозъчният рак?

- Определено има, понякога е много обща, друг път много характерна. Така че трябва всеки симптом да бъде тълкуван според случая на пациента. Примерно едно главоболие, което е често срещано, без да е свързано с мозъчен тумор, понякога е първа проява на рак. Но това не означава, че главоболието само по себе си винаги означава карцином. Ако към това главоболие се прибави и друга симптоматика – слабост в крайниците или неконтролируемо треперене като епилептичен пристъп – двете заедно много сериозно говорят в насока мозъчен тумор. Освен това всяко главоболие, което не се повлиява от стандартните методи на лечение в определен срок, е също съмнение за такава диагноза. В случай общопрактикуващият лекар трябва да се консултира с невролог. Това е пътят на правилната диагноза. 

- Повечето от Вашите пациенти, които оперирате от тумор в мозъка, в какъв стадий на развитие на болестта идват?

- Каквато е в средно европейски мащаб. За съжаление, това заболяване бързо се развива. Тоест от проявата на първите симптоми до поставянето на диагнозата минава средно месец-месец и половина. И това е в цял свят така. В тази насока няма как да говорим за закъснение. След като вече има съмнение за рак, пациентът се консултира с образната диагностика – скенер на глава, и вече при определени данни се търси неврохирург. Правят се по-прецизни изследвания, за да се прецени дали операция е възможна и дали такава намеса ще доведе до подобряване състоянието на пациента. Защото понякога хирургичната намеса е твърде рискована, тъй като са засегнати определени функции и области от мозъка. 

- В тези случаи как се действа?

- Твърде ограничени са възможностите в такъв случай. Повечето хора, при които операцията е със съмнителен ефект, са обречени. На такъв човек е много трудно да се каже нещо позитивно. При адекватна хистологична диагноза се препоръчва опит за химио- и лъчетерапия. Но много-много рядко, да не кажа изобщо, не се постига позитивен ефект. 

- В този случай имунотерапията е безпомощна?

- Да, не е подходяща, защото едно от основните изисквания за приложението на този метод е възможност за цялостно отстраняване на карцинома. Това е така, защото сам по себе си туморът е имуносупресор – самата маса, оставайки в организма, излъчва субстанции, които държат на дистанция имунната система. 

- При диагноза рак на мозъка химио- и лъчетерапията имат ли място?

- Лъчетерапията - да, а химиотерапията е със спорно значение дотолкова доколкото при по-малко от половината пациенти действа ефективно с категоричен отговор. Доказано е, че определена ензимна активност на тумора го предопределя дали той ще е чувствителен на химиотерапия, или не. И за съжаление, повечето от туморите – малко над половината, не са чувствителни. 

- Имунотерапията е един от вариантите за добри резултати от лечението, но има ли и други методи, които в момента се прилагат в света?

- Класическият вариант е оперативно лечение с химио- и лъчетерапия. Това е първа линия като метод на лечение. Оттам нататък обикновено в рамките на месец настъпва рецидив. От момента на рецидива при пациентите, при които е ползван класическият подход, средната преживяемост е около 4-5 месеца. Така че сумарно при българските пациенти от момента на поставяне на диагнозата средно се живее осем месеца, което е доста кратък период. Имунотерапията за момента е единственият от известните на академичната медицина методи, който може да осигури дългогодишна ремисия на заболяването без данни за рецидив – нито клиничен, нито образен. Идеята защо се получава така е ясна, но въпросът е защо не при всеки пациент се получава положителният ефект. И именно в това са насочени търсенията. Но това, което може чисто емпирично да се наблюдава, е, че при около една трета от пациентите ефектът е налице. 

- Само при рак на мозъка ли е подходящ този тип терапия?

- Напротив. Той се прилага при рак на кожата - меланом, при бъбречен карцином и при простатен карцином. Има доста голям опит с приложението на имунотерапията при тези заболявания, така че тя не е изолирана като лечение само при рак на мозъка. Тоест ако имаме такъв център по специфична имунотерапия, той ще обслужва по-широка група от пациенти. 

- Достатъчно ли знаят хората за рака?

- Ракът сред обществото е тема табу, защото повечето хора смятат, че той не може да им се случи. Когато на някого се случи, околните гледат да избягат, да забравят, да си заровят главите и да се надяват по някакъв начин, скрити под завивките, че тази диагноза ще ги подмине. Тук сме по-склонни на отчаяние, отколкото на рационализиране на проблема и справяне с него. Затова е хубаво да се наблегне на рационалния подход, да се покаже, че има при доста голяма част от пациентите възможности за контрол на заболяването. Много често при определени локализации, като рак на гърдата например, медицината е доста напреднала и може да има повече от десет години много добра ремисия на тези пациенти. Но това малко се знае. Човек, като чуе присъдата рак, и си мисли, че ще си замине буквално за месец. Информираността, просвещаването по тези въпроси като че ли  липсва. Това се отнася и за хората, но и за колегите по отношение на по-авангардните и нови академични методи в световен мащаб. Те трябва да се прилагат и да се обясняват на пациентите.

- Кога очаквате центърът по специфична имунотерапия да се случи?

- За момента бих казал, че плановете се изпълняват в някакъв допустим толеранс като срокове от това, което сме си поставили за цел. Мисля, че 2013-а ще бъде годината на центъра. 

Сметките, на които можете да направите дарение за каузата, са:

Фондация ,,Остани”

Банкова сметка в левове при

Райфайзен банк (България) ЕАД

BIC: RZBBBGSF

IBAN: BG50 RZBB 9155 1002 2659 31