Д-р Неделя Щонова: Вчера разбра за колега лекар, тя е с толкова "разсеян" рак, просто я отварят и я затварят
Кадър ФБ
Доктор Неделя Щонова написа много тъжен, но смислен пост в социалната мрежа.
"Искам с цялото си същество да давам глас на живота преди да е станало късно.
Стоя в едно кафе, докато ми мият колата. Сутринта се обадих на приятел, оператор, да снимаме нещо, но той ми каза:
- Точно влизам в операционна. В болница съм. Не си обърнах внимание когато трябва и сега плащам цената. Високата цена.
Вчера разбрах за колега. Тя е лекар … с толкова напреднал и “разсеян” рак на яйчниците, че просто я отварят и я затварят … без да пипат нищо в оперативното поле.
И сега, докато ми е тъжно, написах в кафенето един разказ. Подарявам го на всички нас.
Пътуващо Желание - притча за профилактиката
Тръгна тихо по света - Желанието да ходиш на профилактични прегледи. Не крещеше, не настояваше. Просто почука на една врата … и после на друга. Някои хора отвориха, но бързо я затвориха:
- Сега нямам време.
- Ако не боли - значи всичко е наред!
- По-добре да не знам … страх ме е да знам.
Желанието не се обиди.
Просто си тръгна, с леко въздишане, без гняв. Остави само тихо благословение:
- Дано не дойде ден, в който ще съжаляваш, че не ме пусна.
Премина през градове и офиси, мина и през болници … там често го посрещаха със сълзи:
- Ако бях отишла по-рано.
- Ако го бяха открили навреме.
Желанието вървеше уморено - толкова домове беше посетило напразно. Даже влизаше в тях и през ефира, през едно предаване по телевизията. Казваше се “Светът на здравето” и все искаше да облъчва хората с осъзнаване.
Един ден Желанието стигна до малка селска къща, със стари керемиди и детски гласове. Отвори портичката. Никой не го попита:
- Ти кой си?
Децата изтичаха към него - любопитни, живи, невинни:
- Мамо, татко, някой идва!
Излязоха родители, а после и баба и дядо. Всички го посрещнаха с усмивка, не защото знаеха какво точно е това, а защото усещаха, че ТО носи грижа:
- Заповядай. В нашето семейство профилактиката е традиция. Децата ни знаят, че тялото има нужда от внимание … дори и без да боли. Че навреме значи живот.
Желанието да ходиш на профилактични прегледи се просълзи. Бяха го приели. Без страх. Без отлагане. Без оправдания.
Остана при тях. Извади от малката си чанта - ранно откритие, спасения шанс, облекчена душа … и живот, пълен с време.
И прошепна тихо:
- Милички. Аз не съм ужас. Не съм диагноза. Аз съм шанс. Идващ навреме.
И така, Желанието да ходиш на профилактични прегледи остана в семейството.
Живееше там, не натрапчиво, а естествено - като билка на прозореца, като любовта между поколенията.
Дядото - възрастен, но жизнен, с мъдри очи … веднъж каза:
- Знаеш ли, Желание, благодаря, че дойде. Аз се записах за профилактика. Просто ей така, заради теб.
Отиде. Без болка, без симптом. Лекарят замълча. После тихо каза:
- Имаме полип в дебелото черво. Не е злокачествен още. Но е въпрос на време.
Операцията мина добре.
Без драма. Без късно. С усмивка и благодарност към онова желание, което някога просто беше почукало на вратата.
И дядото, седнал след време до огъня, разказа на внуците си:
- Деца мои, ако бях чакал … днес нямаше да седя тук и да ви разказвам това.
Понякога да отидеш навреме означава да останеш. Да оцелееш. Да се родиш втори път, но този път, със съзнание.
Желанието да ходиш на профилактични прегледи се усмихна. Не защото ГО прославиха, а защото то беше изпълнило мисията си - подарило бе време.
Време за още приказки.
Време за още смях.
Време за живот.
И така, то пое пак на път .. защото някъде другаде … някой още се колебаеше.
И после изведнъж … то се приюти в сърцето ТИ … в теб … в ТИ … който сега прочете това.
Благодаря."
Редактор "Екип на Петел", "За нас"
За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
