Д-р Желю Желев: САЩ натискаха изборите за ВНС да са през юни 1990 г.

24 часа

С д-р Желю Желев разговаря Пенчо Ковачев

- Като човек, който познава нравите на политическия живот у нас...

- Правилно! (Смее се.)

- ... колко време живот давате на сегашното правителство, д-р Желев?

- Това ще зависи от волята и енергията на тези млади хора, които влязоха в правителството в последния му вариант. Ще имат ли те нужния патриотизъм - защото тук работата наистина опира до патриотизма. Тоест не са за собствените лични, приятелски интереси и прочие, а за доброто на държавата. Ако това нещо могат да преодолеят...

А пък е трудно да се каже, че е толкова лесно за тях да го направят. За първи път имаме такъв надробен парламент и надробени институции. и затова е трудно да се предсказва. Разбира се, мога да кажа някакви срокове, но нещата са много сложни и няма да е сериозно - все едно да хвърлям леща като врачка.

- Бойко Борисов пак стана премиер - първи подобен случай след 1989 г. Има ли вече той политически опит, за да се справи с това сложно състояние на държавата?

- Във всеки случай би трябвало да има по-голям опит. Поне в сравнение със своите колеги. Освен това той има и волята, и енергията да работи в трудни условия. Не му завиждам за поста. Завиждам му на стремежа и упоритостта да събере добър екип, с който да работи качествено. Но това не е гаранция.

- Правителство беше направено трудно главно заради Реформаторския блок. В него влиза и ДСБ, партията, която Иван Костов направи, след като напусна СДС. Виждате ли намеса на дългата му ръка в дърпането на конците на ДСБ и нейния лидер Радан Кънев?

- И тук не се ангажирам с конкрено предсказание. Защото е рисковано и несериозно. Но! Не изключвам в никакъв случай господинът, за когото става дума, да е правил такива номера. През годините много негови дела и поведение в трудни условия са изнасяни на показ. Показват един себичен човек, който трудно става за обща работа. Това са го казвали негови приятели, които впоследствие са се дистанцирали от него. Спомням си как неговата съпруга Елена казваше: "Който се е допрял до нас, е изгарял..." Защо бе, джанъм, какво толкова има у вас, че да изгарят?

- Наскоро "чествахме" 25 години от началота на прехода...

- Цяла Европа чества 25 години от рухването на комунизма.

- Вие така ли си представяхте, че ще се развият нещата? Какви бяха очакванията ви за този преход?

- Всички ние, по-малко или повече, романтично си представяхме прехода. Ето един показателен случай. В началото издигнахме за президент д-р Петър Дертлиев като кандидатура на СДС. Помня как преди решителната битка той заяви, че на нас ни предстоят две тежки години. Това са годините на прехода.

На мен това ми се видя много странно, защото смятах, че преходът ще е поне 4-5 години. Дяволска работа ни предстоеше, можеше много от нещата още по пътя да се объркат, да спънат това, което вече сме започнали да правим. Много хора мислеха така. Имаше желание да стане всичко бързо, да стане хубаво, без никакви насилия. В програмата ни залагахме на мирния преход. Държахме много на това, защото не искахме да приличаме на комунистите или на фашистите.

- Кога разбрахе, че преходът няма да стане за 4-5 години?

- Когато започнаха първите криволичения. След като минахме изборите и не ги спечелихме, разбрах, че работата ще бъде дълга и не така лека, както си я представяхме. Имаше и външни фактори, които отвреме на време ни показваха червената лампичка.

- Така ли? Кои бяха тези външни фактори?

- Югославия, където беше започнала войната. Още не бяха стихнали съвсем кървавите вълнения в Румъния - клането, което устроиха на Чаушеску и съпругата му Елена. Това нещо ние не го очаквахме. Освен това Турция и Гърция бяха ей така (показва сблъсък с ръцете). Техни самолети излитаха във въздуха едва ли не готови да се сбият. И НАТО пращаше ескадрили да ги разгони. Много сложна беше ситуацията на Балканите...

- Вие, д-р Желев, кое свое действие смятате за най-голяма грешка? Имам предвид битността ви на дисидент, после на депутат, на президент.

- Две са големите грешки. Първата беше за изборите за ВНС, за които Кръглата маса реши да бъдат през юни 1990 г. Ние вярвахме, че ще ги спечелим. Еуфорията от големите митинги, подкрепата, която усещахме, и надеждата на хората за по-добро бъдеще ни правеха оптимисти. Но загубихме. Трябва да кажа, че нашите по-стари политици, които дойдоха от партиите, забранени от комунистите след 1947 г., имаха усет и казваха, че е рано изборите да бъдат през юни. По-добре за нас ще е да са през есента или дори в края на годината. За това настояваха д-р Дертлиев, бай Милан Дренчев и други. Да не избързваме - казваха те, нали виждате какво става?

Ще рухнат още повече комунистите, ще им лъхне задникът и ние ще дойдем на бял кон. За първата грешка помогнаха и американците. Те държаха изборите да бъдат през юни.

- Защо искат да са през юни, а не през есента?

- Защото през юни бяха изборите във всичките страни от Източна Европа. И те явно искаха наведнъж да е - там присъстваха техни групи, представители на партиите им като контролни органи на вота. Явно са очаквали, че ще спечелим. След като загубихме изборите, ние бяхме толкова ядосани и емоционални, че смятахме да оспорим резултатите. Имаше и основание за това, и то немалки. Американците обаче казаха - не, ако оспорите изборите, не сте демократи.

Трябва да признаете резултатите на вашите противници. Така правят демократичните партии. Демокрацията се крепи върху това, че поетите ангажименти се изпълняват докрая. И така започна работата си Великото народно събрание.

- А каква беше втората ви голяма грешка?

- Че не успяхме да осъдим БКП за национално предателство спрямо българския народ и за държавна измяна.

- Ако бяхте забранили БКП, нямаше ли опасност комунистите да излязат на улични протести, да има сблъсъци, при които да се пролее кръв?

- Не става дума за забрана на БКП. Ако бяхме направили това, най-напред щеше да ни хване за ръката Съветът на Европа. Те не позволяват такива неща - чисто партизански разправии и отстраняване на противника от участие в политическия живот и даже във властта.

Става дума за друго: осъждане на БКП за държавна измяна и национално предателство. На три пленума ЦК на БКП предлага зад гърба на народа България да стане 16-а република на Съветския съюз! Това е най-голямото предателство в цялата история на България, а може би и в световната история.

- Какво щеше да се случи, ако бяхте осъдили БКП?

- Не вярвам, че щеше да се стигне до остри протести или гражданска война. Най-вероятно щяха да направят друга комунистическа партия, както стана в Русия, която продължава да има представители в парламента. Това със сигурност щеше да се случи и у нас.