Мила родна картинка – гладуващи хора крещят на улицата, а възрастен мъж си облича златиста мантия и се кълне във вярност към някого, докато целува парче плат. В същото време хористи пеят „Достойно, достойно...”. Това обаче не е най-новата премиера в киното, а познатата реалност у нас. 

Докато гледа всичко това по телевизията, човек си задава въпроса: И какво като има нов патриарх? Ще се вдигнат ли заплатите, ще намалеят ли просяците по улиците? Ако не - за какво е този цирк?! 

Защо ли? Защото е важно да се съхрани вярата. Годините обаче доказаха, че тя май живее само в сърцето на страдащия сънародник, преклонил глава пред иконата в църква или пред празната маса у дома. Така че, ако някой ще прави същото като предишните, какво значение има как се казва и дали е в държавната или в църковната власт. Хората искат промяна и никакви традиции няма ги накарат да спрат да вярват в единственото реално нещо за тях – празния им джоб.

 

Виолета Гурнакова