ДЪЛГОПЕТ ДЖУЖДЕ

Светът е пълен с чудеса, които малцина са виждали. Дори днес, когато човешката раса е превзела планетата и населява всяко кътче от нея, има необикновени същества, които малко хора са имали възможността да зърнат. Ето някои от най-редките и странни.

Дългопет джудже

Според Уикипедия: 

Дългопетовите[1] (Tarsiidae) са семейство примати, които притежават черти присъщи както на полумаймуните, така и на същинските маймуни и представляват своеобразен преход между двете групи. Срещат се само на островите от Малайския архипелаг (Югоизточна Азия).

Обща характеристика

Дългопетовите са дребни бозайници приспособени за нощен начин на живот по дърветата. Хранят се предимно с насекоми, които улавят правейки големи скокове и задните им крайници са с дължина почти два пъти дължината на тялото. Същото се отнася и за дългата им тънка опашка - при средна дължина на тялото 10-15 cm, опашката е дълга 20-25 cm и служи за направляване посоката на скока. Глезените на задните им крайници са силно удължени, откъдето идва наименованието „дългопетови“. Пръстите им също са много дълги (средният пръст например е дълъг почти колкото лакътната кост) и накрая имат прилепващи възглавнички и плоски нокти, с изключение на втория и третия пръст на задните крака, които са със закривени нокти служеши предимно за почистване на козината. Козината на дългопетовите е гъста и мека с жълтеникав цвят.

Зрение

При всички странности във физическата структура на дългопетовите, най-голямо впечатление правят големите им, близкоразположени очи, развити във връзка с предимно нощния им начин на живот. В тази връзка се наблюдават съществени разлики в стуктурата на мозъка на дългопетовите и всички останали примати. Главната разлика е в нервните връзки между двете очи и латералното ядро на таламуса в междинния мозък, където се приема, обработва и препраща към мозъчната кора визуалната информация. Връзката между очите (ляво и дясно) и съответното или противоположно (ляво или дясно) мозъчно полукълбо при дългопетовите е по-особена в сравнениие с тази при всички останали примати, включително и човека[2].

За разлика от повечето нощни животни дългопетовите нямат типичната светлоотразителна мембрана (тапетум) зад ретината, осигуряваща по-добро нощно зрение. За сметка на това имат т. нар. жълто петно (фовеа) - трапчинка в центъра на ретината, която при хората благоприятства по-ясното виждане на детайли и цветове.