ДЪЩЕРЯТА НА КОНСТРУКТОРА НА ПЪРВИЯ КОСМИЧЕСКИ СПЪТНИК РАЗКАЗА СПОМЕНИ В СОК "КАМЧИЯ"
Виолета Гурнакова
Дъщерята на конструктора на първия космически спътник посети Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия”. Там тя разказа спомени за семейството си и за своя баща. Известният днес хирург, д-р на медицинските науки, педагог, професор и лауреат държавната премия на Русия Наталия Сергеевна Корольова още от 10-годишна четяла романите на Жул Верн. Не вярвала, че написаното там някой ден ще стане реалност, но баща й постоянно я убеждавал, че страниците ще оживеят още след няколко десетилетия. Така и станало, сподели тя пред лагерници и гости и ръководството на комплекса начело с изпълнителния директор Станка Шопова.
„Тук, в този прекрасен комплекс „Камчия”, разполагате с уникални възможности за космически изследвания. Вашият музей на космонавтиката може да конкурира държавните експозиции. Оставям ви книгите, които съм написала за баща си. Това са три тома с живота на нашия род. За целта съм използвала 16 архива, сред които дори президентския и на КГБ. В основата са спомените на майка ми, баба ми и някои съратници на татко. Описала съм първите 11 космонавти”, заяви Наталия Сергеевна Корольова.
„Ех, ако го нямаше Корольов…” – това са думи на заместник-директора на американската космическа програма Уйлям Патерсън, цитиран от историческия и журналистически блог kotev.
На 13 април, преди точно 42 години, Патерсън и колегите му се събират на доста тъжно заседание – руснаците отново са ги изпреварили и първият космонавт в историята се нарича Юрий Гагарин, а не Алън Шепърд. В Америка свързват съветските успехи основно със Сергей Павлович Корольов, главния конструктор и двигател на космическата програма на СССР в продължение на три десетилетия. Едва ли обаче американците са подозирали, че техният най-сериозен конкурент е постигнал успехите си в сталинските лагери.
Мечтата за космическото пространство владее душите в Русия много преди появата на Корольов. Разработки по темата, зададена от патриарха Константин Циолковски, правят Ф.А. Цандер, Юрий Победоносцев, Михаил Тихонравов и много други. Но именно Сергей Корольов е човекът, превърнал мечтата в реалност.
Работил и от затвора
Сергей Павлович се е родил на 12 януари 1907 г. в Житомир, днес Украйна, в семейството на учител по руски език. Серьожа обаче никога не споделил хуманитарните увлечения на баща си – от малък го увличали машините, а на 17 години създал първия си проект за безмоторен самолет. Старият Павел Корольов окончателно се отказал от амбицията да направи сина си писател и го записал в Киевския политехнически институт. Сергей го завършил с отличие, а междувременно се запознал с още няколко млади конструктори, увлечени от идеите на Циолковски. Той е конструктор и учен, работещ в областта на ракетната и космическата техника. Считан е за бащата на съветската космическа програма. Създател е на съветското стратегическо ракетно оръжие със среден и междуконтинентален обсег и основоположник на практическата космонавтика.
Корольов заедно с други видни учени – Г. Лангемак, И. Клейменов, В. Глушко – започнал работа по създаването на съветския ракетоплан (проект РП-318). Напредъкът обаче бил спрян през 1938 г. от пагубната вълна от репресии на НКВД, заляла цялата страна. Между жертвите и били Лангемак и Клейменов, разстреляни като врагове на народа, и самият Корольов. Лъжливо обвинен по делото Тухачевски, той бил осъден на 10 години затвор и излежал 18 месеца обикновена каторга в Магадан, преди да бъде включен в работната група на А. Н. Туполев. Това на практика била смяна на един затвор с друг – учените били изолирани в селце за политзатворници, само че вместо физически труд работели върху бомбардировача Ту-22.
Истинското развитие на съветската ракетна техника започва след освобождението на прочутия конструктор на 27 юли 1944-а. През 1959-а апаратът „Луна-3” е изведен в окололунна орбита и заснема обратната страна на спътника. След хиляди опити е създадена ракета-носител, способна да изведе в орбита космически кораб. Първата такава капсула, наречена „Восток”, е завършена през ранната пролет на 1961 г. На 12 април 1961 г. в 9,07 ч. на космическа орбита за първи път е изведен човек – майор Юрий Гагарин.
Има различни версии за смъртта на Корольов, която настъпва през 1966 г. Най-разпространената е, че той умира вследствие на усложнения след прекарана операция на рак на дебелото черво. Предположенията са, че работата му върху ракетни технологии се отразява пагубно върху здравето му. Първоначално силният шум по време на тестването на ракетни двигатели уврежда слуха на Корольов, а стресът и работата с вредни вещества са най-вероятната причина за коварната диагноза рак.
В негова чест са наречени пощенска марка на СССР от 1969 г., кратер на Марс, кратер на обратната страна на Луната и астероид. През 1996 г. град Калининград, в Московска област, е преименуван на Корольов. На негово име има и космически кораб в научно-фантастичния тв сериал „Старгейт SG-1“.
Наталия Сергеевна
Арестуваха го, когато бях на 3 години
Не беше лесен животът с баща ми. Арестуваха го, когато бях на 3 години, а до тогава нищо не помня. После започна войната, а на мен ми казваха, че той е летец и има много важна работа. После се върна, стоя две седмици и замина за Германия да изучава немска ракетна техника. С мама отидохме там и след това се върнахме в Москва, където татко започна да се занимава с космически програми. Разработваше основно една специална ракета. Бях на 10 г., когато четях Жул Верн. Мислех си, че това е чиста фантастика, а той каза, че след 25 години хората спокойно ще ходят на Луната. Не му вярвах. Той се опираше на реалните факти и ми обещаваше да видим това. Иначе аз от тригодишна мечтаех да стана хирург като майка ми, която беше невероятен лекар. Гледала съм дори операции. Мама не искаше да тръгна по пътя й, но роднини ме подкрепиха. Знам колко е отговорно да държиш човешкия живот в ръцете си.
