ДЕЛНИЧНИ МИСЛИ: ДЪРЖАВНИ МЪЖЕ НА ПОВИКВАНЕ
Йордан Дончев
Хубаво нещо е демокрацията. Лошото е, че всеки я разбира както му е изгодно. Ето, тези дни депутати отказаха да внесат в парламента предложение на своята партията и тя си нае няколко от т.нар. независими да й свършат работата. Те впрочем само така се наричат - независими – иначе са ги избрали с листата на някоя партия, но след това премислили и почнали да гласуват за друга. След това пак премислили и почнали да приемат поръчки от трета. Нещо като депутати на повикване. Като потрябват някому – винаги готови за услуга.
Само че когато клиентът бърза, може да се получи и конфузия. Например току-що са те запознали с кандидата, когото ще предлагаш, и не си запомнил името му. Тогава от трибуната почваш да спрягаш едно име, после второ. Като ти подскажат, може и правилно да излезе. След като призовеш колегите да бъдат национално отговорни политици, се заемаш да ги убедиш колко ценни са качествата на кандидата, за които си прочел в автобиографията му. Което само по себе си вече буди недоверие.
Стана традиция в края на мандата образът на българското Народно събрание да е доста по-различен от този при избирането му. Подобна е ситуацията и в настоящия му състав. Той започна без нито един избран като независим депутат, сега те са 19. Казват, че се разочаровали от своите партии, но не желаят да се откажат от държавната ясла. При това се водят независими само заради парламентарния правилник. Същият този правилник обаче не им забранява да пренасочат държавната субсидия. Така 18 разнопартийни депутати изведнъж прозряха коя е правилната посока и насочиха субсидиите и гласовете си към ГЕРБ. Трима от тях сега пък ще попълнят предизборно касата на СДС. За избирателите им остава само приказката – предпочитах, предполагах, пък то какво излезе.
Стига с тези депутати, ще каже варненецът. Нямаме ли си местен пример. Имаме, как да нямаме. Да вземем дори кмета, когото си харесахме за четвърти мандат. Областен управител, назначен от СДС, депутат от квотата на БСП, започнал кариерата си като кмет от името на левицата, продължил с подкрепата на ДПС, ще я приключи като фаворит на ГЕРБ. И едва ли ще бъде погрешно, ако свържем това с неуклонното западане на града, с който до неотдавна се гордеехме, че е най-добрият за живеене.
Пиша тези редове и отсега чувам опонента, който се опитва да ме обори - след като се е разочаровал, човек е в правото да смени дори личния си лекар, камо ли партията. Така е, но когато засяга само него. Ако уличиш един продавач, че те е излъгал с пет лева, освен скандала, който ще му спретнеш, може да поискаш и уволнението му. Но ако депутат или кмет лъже теб и още 20-30 000, нищо не можеш им направи. Такива са законите на демокрацията. Някои й казват криворазбрана демокрация, но те не разбират. Други пък си мислят, че може би нещата малко ще се променят, ако със закон забраним на държавните мъже да се превръщат в момчета на повикване. Само че се съмнявам това да стане – депутатите едва ли ще си вкарат автогол.
